Кой ликвидира Кремиковци – 2-ри отговор на Тимур относно коментарите му към материала „Металургичният гигант на социалистическа България” (могат да се прочетат тук: http://bulgaria.indymedia.org/article/34900 )

от Л23

Започналата в Индимедия дискусия с Тимур продължава... (виж част І от дискусията: http://septemvri23.com/Otgovor_na_timur_otnosno_Kremikovtzi.htm )

Цитат от новите коментари на Тимур: Съжалявам, че няма да ви обърна повече внимание, но честно казано не смятам, че го заслужавате

Внимание заслужаваме не аз или дори Вашата персона, а съдбата на металургичния комбинат – една от опорите на нашата икономика.

Цит.: Антикомунистическата пропаганда била виновна. Ами съжалявам, но не всичко може да се обясни с новата пропаганда.

Естествено никаква пропаганда не може да е причината за ликвидацията на „Кремиковци” и никога не съм твърдял нещо подобно. Инициатори за ликвидацията на „Кремиковци” са неговите преки конкуренти от ЕС. Единственото нещо, което твърдях, е, че Вие повтаряте доста глупавата пропаганда, която използват ликвидаторите на комбината и с която е пълна нашата преса. Това са доста различни неща.

Цит.: Както отбелязах в предишния си коментар – който има желание и време може да се поразрови и сам ще се убеди, че поднасяте информацията спекулативно и едностранчиво.

В предишния си коментар Вие заявихте, че е достатъчно да се отдели МАЛКО ВРЕМЕ, за да се убеди човек в онова, за което сега казвате, че трябва желание, ровене и ВРЕМЕ, а това звучи доста по-различно. По този път, като навлизате в темата, може и да осъзнаете някога, че за да имате компетентно мнение по този въпрос, ще трябва да отделите повечко време, вместо да повтаряте механично спекулациите от вестникарски материали, написани от хора, които никога не са виждали доменна пещ.

Цит.: Смехотворни заключения като това, че техниката на комбината била изпреварила времето си, сигурно са вдъхновени от "Нова Зора" или някое подобно издание.

Просто не сте съобразил уважаеми, че това заключение се базира единствено на Вашето твърдение, че кремиковската руда е бедна, след което се изисква само елементарна способност за логично мислене и нищо повече, за да се стигне до извода, за който става дума.
Освен ако не се опитате да ме убедите, че в бъдеще човечеството ще използва все по-богати руди или че да се използва по-богата руда, е по-трудно отколкото по-бедна. Опитайте, за да се посмеем и ние.

Цит.: В текста има купища откровени лъжи от сорта на тази, че „разходите за производството на един тон метал в Кремиковци и днес са едни от най-ниските в ЕС". Че нали основната причина за сегашната криза е факта, че производствените разходи на Кремиковци сериозно надвишават световните цени на металите?

Ако не беше тъжно, че подобни глупости ни заливат, би било смешно. Защото ако вземем финансовия отчет на комбината за 9 месеца на 2006 г., става ясно, че всички разходи са 830 милиона лева. Това са разходите за цялата продукция, но да вземем само произведения за този период около 1,5 милиона тона прокат, без другите метални продукти, феросплавите, баритния концентрат, продуктите на коксохима и т.н. След елементарно делене, което се учи в отделенията, се получават разходи от 550 лева за тон прокат. Остава само да ни информирате какви са били производствените разходи за тон прокат в страните от ЕС през 2006 и ако намерите някъде разходи по-ниски от кремиковските, да ни ги посочите. Всъщност ниските разходи и цени на метала, които са непостижими за металургията в ЕС, са наистина основната причина за проблемите на „Кремиковци”. Не случайно ЕС още преди няколко години наложи санкции на България заради ниските „дъмпингови" цени, на които сме продавали черни метали в ЕС. Изобщо на борбата с Кремиковци в ЕС отделиха не по-малко внимание отколкото на ликвидацията на АЕЦ Козлодуй и използваните хватки бяха абсолютно същите. Първо докато България не беше в ЕС използваха санкции срещу „дъмпинг" и квоти за внос на метал. След това преминаха към „екологични изисквания", а като видяха, че и това може да не помогне, извадиха голямата административна секира и орязаха зверски квотите на България за емисии на парникови газове, което беше унищожителен удар срещу цялата ни индустрия и енергетиката. Задействани бяха и местните марионетки, правителството, кмета на София и неговият общински архитект Диков.

Цит.: Ако човек си направи труд да поразгледа данни от финансовите отчети на Кремиковци и икономически статистики, ще се убеди, че реалните цифри за ролята му в икономиката са доста по-скромни, а и съвсем не е маловажно, че има сериозен принос търговския дефицит – за 2006 г. например със скромните 322,1 млн. лв. Също така е важно да се отбележи, че приносът на едно предприятие към БВП не се измерва с приходите, а с добавената стойност, която се получава когато извадиш разходите които са по-големи.

Похвално е, че сте си направили труда да погледнете финансовите отчети и икономически статистики, но освен да гледате нещо, трябва да знаете и какво означава това, което гледате. Защото иначе се получава пародия като твърдението Ви, че „Кремиковци” допринасял с 322 милиона лева за търговския дефицит на България. По същата логика и производството на пшеница и международния туризъм, могат да бъдат причислени към търговско „дефицитните" дейности, защото и за тях се изисква немалък внос на горива, препарати, машини, хотелско оборудване, консумативи и т.н. Просто сте пропуснал по невнимание или поради незнание, че ако вноса за „Кремиковци” наистина е бил 322 милиона лева, то през същата 2006 г., нашата мила родина е ИЗНЕСЛА 2,5 милиона тона стомана и чугун на стойност 1 731,9 милиона (един милиард и 732 милиона) лева благодарение на „Кремиковци”. Оставаме настрана износа на 217 хиляди тона изделия от чугун и стомана на стойност 409,4 милиона лева, за който принос имат и други предприятия или износа на баритен концентрат и феросплави. С други думи „Кремиковци” не само не създава търговския дефицит, а го намалява с поне 1 400 милиона лева (един милиард и 400 милиона лева за да не се объркате). За сравнение през същата година сме изнесли 1 766 хиляди тона зърно на стойност 347,3 милиона лева. Т.е. за да заместим износа на „Кремиковци” със зърно, ще трябва да изнесем към 9 милиона тона зърно (с пъти повече от добива му у нас).
На всичко отгоре си позволявате дори да давате указания как се изчислявала добавена стойност, за което според Вас от приходите се вадели разходите, които били ПО-ГОЛЕМИ.
Кой да ви обясни, че НЕ ВСИЧКИ РАЗХОДИ се вадят, когато се изчислява добавена стойност. Например не се вадят разходите за произведените в предприятието собствени суровини, материали и услуги, не се вадят заплатите, данъците и т.н. Вади се само така нареченото междинно потребление на закупени отвън суровини, полуфабрикати и услуги. Освен това една значителна част от произведената в „Кремиковци” добавена стойност моментално се присвоява от свързаните с него търговски фирми, банки и т.н., застанали на входа и изхода му.
След като износът на черни метали от „Кремиковци” е за над 1,7 милиарда лева, през 2006 г., като добавим продажбите в страната и на други продукти в чужбина, се получават годишни продажби за над 2 милиарда лева. Разходите за междинно потребление са за внос на суровини и материали (322 милиона лева), за електроенергия, материали и услуги от страната и не надхвърлят общо 600 милиона лева. С други думи добавената стойност, произведена през 2006 от „Кремиковци”, е била около 1,4 милиарда лева.
За сравнение общата добавена стойност, произведена от всички сектори на икономиката ни през същата 2006 година, е кръгло 40 милиарда лева, или делът на „Кремиковци” е бил около 3,5 %.

Цит.: Комбинатът дължи 2,3 милиарда лева на 750 кредитори. Спасяването и модернизирането на комбината ще изисква финансови ресурси колкото за построяването на АЕЦ Белене.

Ако сте следили писанията на същите вестници по тази тема, лесно бихте забелязали, че преди около една година те пишеха за около 600 милиона дългове (става дума за заема от 325 милиона евро взет от Митал, който е със срок 2013 година и той го обслужваше, преди да го изпъдят). В началото на 2008 година, под натиска на ЕС (орязване на квоти за емисии парникови газове), държавата реши да ликвидира комбината. Под натиска на държавата Софийският съд осъди в началото на 2008 г. Митал да плаща някакъв дълг от 239 милиона лева, които бившият собственик Захариев трябвало да инвестира според приватизационния договор, но не го направил по дело от 2004г. В същото време софийският архитект Диков и шефа му Бойко вдигнаха патардия как някакви дубайски шейхове ще инвестират милиарди долари, ако „Кремиковци” спре. В резултат на политическата, съдебна и административна атака Митал си вдигна багажа и естествено не само не плати тези 239 милиона лева, но спря да плаща и си прибра и 600 милиона лева от заема, взет от него. Междувременно държавата спря газта и тока за производството, пускайки само колкото да се поддържа технологична готовност и прогонваше всеки, който искаше „Кремиковци” да работи. В резултат сега „Кремиковци” има около 900 милиона лева дълг, за който 100 % вината е на ликвидаторите от Европейската комисия и техните български марионетки. А загубите и вредите, нанесени на комбината от тези институции, сигурно са за над 2,3 милиарда лева.
Спасяването на комбината не изисква все още никакви сериозни инвестиции освен малко оборотен капитал за суровини и заплати. След това се възстановява производството и плащанията за суровини и гориво и заплати, и след няколко месеца и преговори се разсрочват кредитите и се възстановява и тяхното плащане. Това може да го направи нашата държава като антикризисна мярка без да чака никой, но достатъчно беше само да скърши хатъра на Еврокомисията и да спре да пъди тези, които идваха да възстановят производството от Украйна, Бразилия и т.н. Правителството обаче предпочете да ликвидира Кремиковци и за да угоди на европейците и да повтори грешката от спирането блоковете на АЕЦ. Така че спасяването на комбината все още няма да струва пукната пара на държавата, но загубите от ликвидацията му ще са сравними само със загубите от спирането на блоковете на Козлодуй.

Цит.: Дори да приемем, че „само" 60 % от рудата се е внасяла като вземеш предвид, че транспорта и с кораби до Черноморието е по-евтин от ж.п. транспорта от там до завода, това какво трябва да ни говори за мъдрите умове, планирали големия скок в комунизъма до 1980 г.

Ами какво да кажем за мъдрия ум който не може да съобрази, че когато 40 % от метала се произвежда от два пъти по-бедна руда, тя е повече по тегло от по-богата руда от която се произвеждат 60 % от метала. Т.е. или цялата руда трябва да е внос, ако комбинатът е на морето, или разходите за транспорт на бедната руда от София до морето ще са по-големи отколкото на богатата руда от морето до София.
Но това е само за рудата, а какво правим с разходите за транспорт на готовия метал от морето до София, където са главните му консуматори, или да преместим столицата и Перник с цялото им машиностроене и строителството на морето. Ами пренасянето на скрап от София до морето? По тази логика най-добре ще е цяла България да се премести на морето, защото транспортът по вода е евтин и няма да се налага да ходим на море. Представяте ли си „Кремиковци” до Нефтохима на морето до Бургас. Там едвам решиха въпроса с питейната вода, а Вие ще им стоварите и един металургичен комбинат. Може и АЕЦ да е до тях, та да опреснява морска вода. И колко са тези толкова страшни транспортни разходи. Например дори според сега действащата тарифа на БДЖ, те са около 20 лева за тон товар от Бургас до София.

Цит.: Хубаво е да се отбележи, че и тогава е имало достатъчно трезви гласове, които са изтъквали негативите да се строи толкова мащабен обект точно на това място и то с техника, която първо вече е била морално остаряла, второ е предназначена за обработка на руди с двойно по-голямо съдържание на метали от кремиковските. Разбира се критиките са били изобличени като антисъветизъм и пренебрегнати.

Вярно е, че и тогава е имало хора, които са се отличавали с невежество и неспособност за логическо мислене, но за щастие са били малцинство за разлика от днес. Имало е и такива, които са били против АЕЦ, Нефтохима, против Марица-Изток, против язовирите, против Содовия завод, против цветната металургия и дори против торовия завод в Димитровград. Ако ги бяха слушали, да сме още с цървули и на газени лампи. А твърдението, че остарялата съветска техника позволява да се „обработват" с нея два пъти по-бедни руди, от предвиденото, го приемам като безплатна реклама на съветската техника и инженерна мисъл.
Между другото именно СССР никога не е настоявал за изграждането на „Кремиковци”, даже с неохота е дал оборудването, което и на него е било нужно, само под натиска на София и защото са преценили, че ако не дадат оборудване, ще трябва да дават после големи количества готов метал. Така, че никой не е бил обвиняван в антисъветизъм, а просто в обикновена глупост.
Накрая ще завърша, че ние не храним надежда да убедим тези, които не желаят да мислят. Но в момент, когато се ликвидира още един от стълбовете на българската икономика, всеки трябва да определи къде е неговата позиция и да поеме своята отговорност. Да бъде заедно с работниците и всички които защитават интересите на страната ни или заедно с ликвидаторите на България и техните европейски господари. Също както при затварянето на блоковете на Козлодуй, при ликвидирането на машиностроенето и електрониката и т.н., средна позиция няма – или тук, или там.

 

начало