Интервю с работник от МК „Кремиковци”
/ Интервюто е направено в края на 2009г. от репортер на сайта /
Р: Добър ден, мога ли да Ви задам няколко въпроса?
– Да, но бързо, понеже съм след нощна смяна.
Р: Бихте ли се представили?
– Кой го е грижа за името ми? И не ме снимайте, не съм фотогеничен.
Р: Каква длъжност изпълнявате в комбината?
– Електротехник.
Р: От кога?
– От 2001 г.
Р: Член ли сте на някой синдикат?
– Май вече не, защото не попълних нова декларация за 1% за профсъюзна такса.
Р: Присъствате ли редовно на митингите и протестите?
– Не много редовно. Аз и тези, които работим на смени, често пропускаме, защото или сме дежурни, или след нощно дежурство особено, нямаме голямо желание за това. По-често присъстват работниците от редовната смяна.
Р: Много ваши колеги не пожелаха да разговарят с нас. Защо според Вас?
– Опасяват се, че поради лошото си настроение може да не се овладеят и да изплещят нещо заради което да ги уволнят. Но ако отидете пред личен състав, където има опашки от съкратени, там може да има и по-приказливи.
Р: Вие бихте ли ни разказали какво друго предприемат работниците освен протестите, за да се справят с кризата в „Кремиковци”?
– Напоследък активността им отслабва. Ако допреди 2-3 години можеше да се каже, че работниците пазят комбината, сега пораженческите настроения са все по-осезаеми. Все по-често се чува: „да си ни дадат това, което ни дължат и да си ходим“. Чувства се умора и дори отчаяние. Протестите и митингите като че ли се отбягват. Това е обяснимо и разбираемо. Седмици наред протести посред зима и то от хора на средна възраст 45 год. с не много добро здраве, без осезаем резултат, не може да не повлияят зле. Освен това от месец юни 2009г. производството се поднови и плащат сравнително редовно, макар и непълни заплати. На последния митинг през ноември 2009г. са присъствали много по-малко протестиращи от всеки друг път. Все пак всички са убедени, че протестите дават резултат. Макар и да не се постига много, поне будят съчувствие и симпатия у много съграждани. Но все повече металурзи разбират, че се играе голяма и сложна игра, в която те самите губят позиции. Да си припомним, че преди 10 години в комбината работеха 12 000 души, а сега – само 3100. В същото време по цял свят се закриха и ликвидираха множество металургични заводи поради свръхпроизводството на стомана в третия свят и дъмпинговите цени. А това, че „Кремиковци” го има все още, въпреки натиска от Европа и откъде ли не, е цяло чудо и ролята на работниците за това до скоро не беше за подценяване. Но след последните събития и настъпваща апатия дори синдикатите се спотаиха.
Р: Според работниците синдикатите вършат ли си работата?
– Синдикалната дейност сега няма нищо общо с това, което беше преди 5 години. Тогава и синдикатът, и работниците бяха много по-активни. Междувременно, чрез различни форми на натиск, „неудобните” хора бяха заменени с „по-сговорчиви”. Сега доверието в синдикатите („Подкрепа” и КНСБ) намалява. Налице е и масово нежелание да се плаща членски внос. Почти всички са убедени, че синдикатите си играят собствена игра, в която интересите на „Кремиковци” са на заден план. Това също е резултат от всеобщото отчаяние. Синдикатите се опитват да повдигнат духа с различни мероприятия, анкетират работниците, но и това вече не помага. А след последните новини за ликвидация и отдръпването на държавата настъпи и пълна апатия. Така задачите на синдикатите се усложниха много и едва ли ще се справят. Колкото и добре да разбират, че без работниците си отиват и те, са безсилни да спрат намаляването на „членска маса” и през последните години тяхната функция затихва. И като е така, „дай сега да видим какво можем да спечелиме, че днеска има – утре нема”. Тоест подозренията за предателство са лесно обясними. Нещо повече: поведението на синдикатите през пролетта на 2009г., когато се спираха пещите на Коксихимическото производство, на много хора им се стори съмнително. Тогава имаше предпоставки за гражданско неподчинение от страна на работниците, защото спирането на пещите е равносилно на унищожаването им, според болшинството технолози. Имаше групи, които бяха готови буквално да бранят достъпа до пещите, за да не бъде спряно подгряването им. Пусна се слух обаче, че всъщност тези групи искат да атакуват и потрошат административната сграда. Засили се полицейското присъствие, а достъпът до целия комбинат беше ограничен, въпреки че административната сграда е извън него. След това, с гръмки фрази, развети синдикални символи, мегафони и уредби от коли, от които се лееше надъхваща апокалиптична поезия, множеството бе поведено с автобуси към парламента. Това много напомняше лошокачествена манипулация, но номерът мина, защото хората решиха, че ако има гражданско неподчинение, логично е да се започне пред парламента. Когато обаче стигнаха парламента, изведнъж гардът бе свален. Зазвучаха ултрапатриотичните „Моя страна, моя България” и др., и обясниха, че никой депутат или министър няма да може да ни посрещне поради участие във важна сесия. В резултат, работниците минаха едва ли не на пръсти, напсуваха грубо няколко коли, които им се пречкаха и бяха аплодирани само от няколко минувачи с коментара: „какво да се прави и те искат да ядат”. А иначе си заслужаваше протестът да бъде много по-мощен, тъй като производството на коксохимически продукти е доста печелившо и то би могло да се самоиздържа без чужда помощ. Вместо това, заводът бе пожертван уж заради съмнителните изисквания на Европейския съюз и апетитите на някои групировки за имотни далавери със съмнителен успех. Разбира се, официално поводът беше че разходите за природен газ и въглища са твърде големи, но заводът няма вина, че години наред е бил източван, ограбван и съсипван, така че да не може да си плаща разходите или да инвестира в ново оборудване.
Р: При това положение има ли работници, които да искат друг синдикат да ги представлява?
– Да, със сигурност много биха се радвали някой синдикат да се справи по-успешно и по-коректно със ситуацията. Но, както всички в България, така и кремиковските работници са загубили надежда, че може да се намери вече достатъчно силен и коректен защитник на правата им.
Р: А каква друга причина може да има и кой иска да се закрие коксохимическото производство?
– Първо, уж от Европа ни натискат заради вредните емисии, но те ни натискаха и заради АЕЦ „Козлодуй” и то съвсем неоснователно. Освен това, крайно време е да се каже, че е митология това, че „Кремиковци” „тровел София и съсипвал природата”. Аз работя тук от 2001 г. Дим на моменти достигаше предимно до Гара Яна и много по-рядко до Ботунец и Богров. Комбинатът е дълъг 4 километра и широк 2 км и димът се разсейва преди да достигне селищата. Аз лично не съм чул някой жител от тези селища да се оплаква, вместо това съм ги чувал, че се радват ако ги вземат на работа в комбината. В цеховете, разбира се, е задимено, но пък в непосредствена близост до доменните пещи, например, има чудесни праскови, при „Коксохима” – доста ароматни ябълки и дюли, а при дъжд няма къде да стъпиш от охлюви, хората минаха на френска кухня и не съм чул някой да е пострадал от това. Напоследък обаче столицата ни е много по задимена, отколкото междуцеховите пространства на комбинат „Кремиковци”.
Второ, има доста „доброжелатели” и в България. Изглежда, че някои хора ламтят за терените на територията на комбината. На мен обаче ми е трудно да си представя какво ще правят с огромните съоръжения. Наскоро в София къртиха основите на един недостроен жилищен блок. Това продължи 4 месеца на две смени с два автокъртача, два багера и сума ти камиони. Ако трябва да се разчистят цеховете, сигурно ще трябват 5-6 години и ще отидат 1-2 милиарда „суха пара”.
Р: Кого обвиняват работниците за източване и финансови злоупотреби, има ли доказани такива и има ли официално обвинени за последните?
– Съвсем логично е те да приписват злоупотреби на всички досегашни ръководства и собственици, но също и на по-големи външни играчи, които са недосегаеми, нещо съвсем обичайно за днешната действителност. Осъдени обаче няма. Чу се по едно време за някакви обвинения срещу Александър Томов, но само толкова. Според металурзите, някои парламентарни управления също имат вина, защото са допуснали разрастването на дълговете на комбината, което има връзка и с разрастването на вътрешния дълг. Колкото и да са встрани, обикновените работници неизбежно стигат до извода, че съществува схема, при която някой печели от комбината за сметка на държавата и по-точно за сметка на цели отрасли като ж.п. превоз, корабоплаване, електродобив, доставките на природен газ. И понеже последните са зависими от комбината, който в различна степен е голям техен клиент, се оказа много трудно да се прекрати порочната система и същевременно много лесно да се извършат финансови злоупотреби.
Р: Според вас държавата печели ли от „Кремиковци”?
– Не. Отдавна тя не печели, напротив – само губи. Обаче някой друг печели със сигурност по системата „за всекиго по нещо”. И все пак, трябва да се направи опит да се спаси комбината, като първо се прекрати порочната система. Дори само заради това, че в България не останаха много заводи, с които поне да се отсрамим пред света, та да не ни смятат за бананова република.
Р: Вярно ли е, че терените под комбината са били незаконно разпродадени?
– На фона на другите проблеми, това е бял кахър и никой не го е грижа. Чу се, че е продадено хвостохранилището, гара Прокат и др., още при Александър Томов, но там тепърва ще се доказва злоупотреба в съда.
Р: Сега плащат ли ви редовно?
– Напоследък плащат, макар и непълни заплати, но все още ни дължат около 6 заплати.
Р:Очакват ли се драстични съкращения, известно ли е колко ще са съкратените?
– Всичко зависи какво ще се реши в рамките на следващия месец, ако пак не се отложи решението. Но без съкращения няма да мине. Говори се, че трябва да останат само три производства с общо 1500 души като начало. Един по-нов комбинат може да мине и с по-малко работници, но не и „Кремиковци”, тъй като част от оборудването е доста амортизирано. По принцип съкращенията се провеждат по Коледа, така че тия дни може да съкратят поне 600-700 души. Но може да решат да се изчака още един месец. И тогава или ще затворят комбината, или ще остане да работи с много малко хора и мощности. Но дори и така е под въпрос оцеляването му. Всъщност, има една причина съкращенията да са нежелани от държавата. По закон на съкратените трябва да бъдат изплатени обезщетения, а ако съкратят изведнъж 2000 души, току виж някой изпуснал „тлъст кокал” или дори фалирал. Тази патова ситуация допълнително изнервя и отчайва работниците. Поне една трета от тях биха се надявали да ги съкратят, ако бяха сигурни, че всичко, което им дължат, ще им бъде изплатено.
Р: Как виждате бъдещето на комбината? Възможно ли е той да продължи да съществува?
– Възможно е, но по моя най-груба и не съвсем професионална преценка, а и според слуховете, са необходими големи промени и ще работят само 3-4 завода и може би някои спомагателни цехове към тях. Чугун и кокс вече не се произвеждат от една година и вероятно това ще остане в историята, понеже България не разполага със суровини, а вносът оскъпява много продукцията. Ще се произвежда т.нар. електростомана, т.е. от претапяне на скрап, ще се леят т.нар. сляби и ще се валцова един тип ламарина. Може би ще се произвеждат и феросплави, които все още имат добър пазар. Според слуховете ще останат около 1500 работници. Така комбинатът може да се позакрепи и да изкрета още най-много 5 години. Все някога обаче ще трябва да се инвестират 100-150 милиона, за да се поднови част от оборудването, за да издържи още 15-ина години. Има идея да се нарежат за скрап и претопят спрените заводи, но сега това е невъзможно, тъй като те са заложени от индийския собственик Прамот Митал срещу кредит, който не е изплатен. Задължително трябва да се мине процедура по ликвидация, за да може да се предложи комбинатът за продажба без натрупаните огромни дългове. Ако въобще някой го иска особено сега, в условията на световната финансова криза.
Р: Изглежда в комбината има доста стройна система за разпространяване на слухове. Какъв по-интересен слух се разпространява напоследък?
– Тези слухове работят в две насоки: повдигане на духа и приспиване на общественото съзнание. В повечето случаи успяваме да „отсеем зърното от плявата”. Но от месец и половина нищо ново не се чува. Апатията е пълна. Последно, през септември се рапространяваха някакви листовки за т.нар. „Проект Дортмунд”. През 1992 в Дортмунд – ФРГ, закриха металургията и общо 200 000 души, включително от свързаните с металургията отрасли, останаха без работа. Но Германия това може да си го позволи и да го преодолее сравнително лесно. На мястото на закритите заводи били построени заводи за електроника и др., но никой не споменава, че са открити само 20 000 работни места. Според този проект, пак от там някъде, щели да се инвестират 50 млн. евро за построяване на заводи за електроника на мястото на „Кремиковци”. По аналогия новите работни места трябва да са към триста. Според мен тези 50 млн., няма да стигнат само за разчистването, ако изобщо някой се реши да ги инвестира. Накрая май тази информация бе опровергана от друга листовка.
Р: Мислите ли, че чуждестранни конкурентни фирми имат интерес да се ликвидира металургията в България?
– Да и това си е тяхно право според принципите на западната икономика. Всички чуждестранни производители биха спечелили от ликвидирането на цялата българска промишленост, защото ще открият нов пазар за техните стоки. Обаче ние имаме вина за това, че не даваме достатъчно силен отпор. Освен, че не сме достатъчно конкурентноспосбни, тия, от които най-много зависеше промишлеността, преминаха към пладнешки грабеж и за 20 години нищо друго не научиха. За разлика от нас, в Китай се справиха с подобна ситуация, запазиха заводите си и сега цял свят трепери от тяхното производство. Вярно, че разстреляха няколко хиляди души за корупция и финансови злоупотреби, но пък на никой не му хрумна да ги упреква на сериозно или да ги бойкотира. У нас се предпочита да се спечели 1 млн. днес на всяка цена, „пък след нас – и потоп”, вместо да се спечелят примерно 100 млн. след една година. А ако бъде потърсена отговорност от някой отявлен шмекер, чак в Брюксел ще леят крокодилски сълзи за някакво мнимо нарушаване на човешките права.
Р: Изглежда, че си обяснявате всичко много лесно?
– Чета много вестници и си използвам главата по предназначението й.
Р: И другите ли мислят като вас?
– Да, но не го смятат за геройство.
Р: Благодаря много. Приятен ден.
/Други материали по темата: http://septemvri23.com/Kremikovtzi.htm /