Катуница
Това, което се
очакваше и трябваше да се случи – стана. Едно българско село се разбунтува
и то на знаменита дата в българската история – 23 септември, който бунт
от един всекидневник бе представен като „Септемврийско въстание в Катуница”.
Иронията е видима, но като всяка аналогия съдържа и част от истината.
Бунтът на жителите на Катуница бе насочен срещу един богаташ, мафиот, заграбил общински имоти, бизнесмен, производител на спиртни напитки – менте, обявил се за цар на циганите, построил си царски палати, охранявани от собствена „гвардия”. И като цар демонстрира власт, неподвластна на законите на държавата, в която живее.
Кирил Рашков, представян от българските медии като цар Киро, е типичен представител на българска мутра, т.е. съвременен богаташ, съвременен буржоа, замогнал се по престъпен начин и откупил оправдание за своите престъпления със хиляди долари, дарявани на представители на властта и партиите. И получил правото и свободата да властва над селото и неговите жители, превърнал се в нов спахия, заобиколен от люти арнаути, готови да прегазят всеки, който оспорва неговата власт. И те газят – убиват младежа, който има смелостта да се противопостави на престъпната фамилия.
Преди 10 ноември Кирил Рашков за криминални престъпления е осъждан 7 пъти общо на 30 години, част от които прекарва в Белене. Получил свободата си, когато идва демокрацията, той разкрива своя талант да краде, да изнудва, да заплашва, да шантажира, да подкупва и да трупа богатство и придобива самочувствие на недосегаем.
Помните ли чорбаджи Цеко от поемата на Иван Вазов „Грамада”, които държи в страх своите съселяни, щото „богат е Цеко много – другар на хайдуци, - има челяд многобройна: деца, снахи, внуци”. И още: „ той, казуват, бил приятел с люти Пашаджика – кога идвал му на гости – черпял го с мастика”.
И цар Киро е приятел не с един Пашаджик – публична тайна е, че му гостуват шефове на партии, полиция, прокурори и съдии (това разказват и неговите съселяни, които не крият лицата си и не казват имената си). Нали и той самият е лидер на партия с великото име „Свободна България”.
Убийството на младежа е капката, която преля стаеното недоволство и го превърна в бунт. И като стихиен бунт той пълен със злоба и ярост – желание за саморазправа с потисника.
Министър-председателят Бойко Борисов - без да е изяснен случаят - побърза да го обяви за криминален и нареди: „Всички в държавата трябва да го разглеждаме единствено и само като такъв!” И верноподаническите му медии припяваха на неговия глас, но...не успяха да прикрият истината за бунта на селяните в Катуница – че хората въстанаха срещу богаташа, който ги ограбва и тормози, срещу държавата, която не че не може, но не иска да ги защити от дерибея, че е на негова страна. Така бунтът напълно се очертава като социален, което политиците не искат да видят и признаят и напразно двамата първи в държавата – президентът Първанов и премиерът Борисов отидоха в Катуница да убеждават разбунтувалите се, че „проблемът е персонален”. Ако наистина е такъв, защо в него се включиха толкова много хора.
Най-подир трябва да признаем, че отново България се оказа победена страна в т.нар. Студена война. И като такава тя бе предоставена под контрола на победителите – САЩ и НАТО. Но очакванията на българските политици, че членството в НАТО и Европейския съюз, ще омекоти тежкия преход от социализъм към капитализъм – не се сбъдна. Като след всяка война капитализмът изпадна в остра икономическа и социална криза, която съвсем закономерно породи недоволството на широките народни маси. В различните региони и страни (дори в самите Американски щати), те придобиха различни форми, но искаха едно – смяна на статуквото, т.е. на капиталистическата система. А тя може да бъде сменена само с една друга – социалистическата, въпреки че вече три десетилетия буржоазната пропагандна машина внушава, че тя е неефективна и затова се е провалила. Но развитието на капитализма през тези година показа (особено в бившите социалистически страни), че тя въпреки всички недостатъци, които дебело бяха подчертавани от буржоазните политици, е социално много по-добра от капиталистическата.
Реставрацията на капитализма отне основните човешки права на българските граждани – правото на труд, на здравеопазване и образование, на лична и социална сигурност, от което най-много пострада циганското население. Но затова пък даде свобода на капитала да експлоатира и потиска народа, както никога не е бил ограбван и потискан.
Българският народ търпя десетилетия и въстана. Катуница се оказа първа. Тя въстана конкретно срещу своя местен олигарх, но такива има във всяко населено място и гражданите биха последвали примера на Катуница. И затова властта побърза да изкара на улицата лумпените – футболните запалянковци, бръснатите глави и с помощта на профашистките партии като „Атака” и МВРО, използвайки случая, че Кирил Рашков е от цигански произход, да отклонят вниманието от същността на бунта в Катуница към олигарха и го насочиха към циганската общност, твърдейки, че масовата битова престъпност на обявените за роми цигани е причина за тежкото социално и икономическо състояние на страната. Познато, нали, за тези, които познават историята на ХХ век – как фашизмът в Германия и Италия по „мирен” път, чрез избори се докопаха до властта. Хитлер и Гьобелс обясняваха на ощетената от кризата след войната дребна буржоазия и лумпенизирани работници и безработни младежи, че виновни са евреите – от едрият банкер до дребния търговец и служащ. И поведоха лумпените да громят еврейските магазини и къщи.
Днес в България почти няма евреи, но затова има цигани. И някои от тях си позволяват да са редом с олигарсите-етнически българи – това за българските националисти и неофашисти е недопустимо. И властта използва тяхната омраза и ги насочи към обикновените цигани, които най-много загубиха от реставрацията на капитализма. Управляващите от ГЕРБ продължават да се отнасят към проявите на неофашистите и примитивните националисти като „естествено право на гражданите да протестират”, предоставяйки възможност на Волен Сидеров и „Атака” да издигат своите профашистки лозунги, насаждайки етническа омраза с призиви за насилие. Волен Сидеров стигна дотам, че да иска от своите партньори във властта да му предоставят Министерството на вътрешните работи, щото само той знаел как и можел да се справи с циганската престъпност. И може би Бойко Борисов, за да избегне от отговорност, би му предоставил тази възможност. А ако това се случи, то значи, че е постигнал своята цел за лично, авторитарно управление. А то е на една ръка разстояние от диктатура по фашистки образец. Тогава ще се сбъдне и желанието на неговия приятел Алексей Петров за забрана на партиите и на Яне Янев за приемане на нова конституция.
Интересен факт е, че негово превъзходителство Уорлик не е взел отношение към случващото се в България!
„Ново Работническо дело”, брой 13, 15-30 октомври 2011 г.
Други материали по темата:
http://www.septemvri23.com/V_Valkanov_problemat_romi.htm
http://www.septemvri23.com/decl_na_HoRa_otnosno_rasistkite_meteji_v_bg.htm
http://www.septemvri23.com/Sresta_v_kvartal_Hristo_Botev.htm
http://www.septemvri23.com/Nacionalen_vapros.htm
http://www.septemvri23.com/Shauvinism_vrag_na_bg_narod.htm