„КОМУНИСТИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАЩРЕК”
ОТНОСНО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА ГЪРЦИЯ (ККЕ)
15.12.2008
„Помолих политическите лидери категорично да осъдят актовете на насилие. Отговорност и на правителството, и на всички политически сили е незабавно да изолират, социално и политически, тези, които насърчават насилие, незаконни акции и антидемократични становища”
(изказване на министър-председателя Костас Караманлис след неговите срещи с лидерите на парламентарно представените партии)
„Ръководството на Коалицията на радикалната левица трябва да спре да ухажва бунтовниците”
(изказване на Алека Папарига, генерален секретар на Комунистическата партия на Гърция – ККЕ)
„Има политически сили, които демонстрират отговорно поведение и има други, които ухажват бунтовниците, както чух да казва някой наскоро”
(изказване на Георгиос Карадзаферис, лидер на крайно дясната партия „ЛАОС”, след срещата му с министър-председателя)
„Кажи ми кой те хвали и аз ще ти кажа какви грешки допускаш”
(В.И.Ленин)
Откъде идва тази вярност към режима?
Ръководството на Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) се втурна да декларира пред правителството на К.Караманлис своето съгласие с принципите на „реда и закона”. Тя видя в това шанс да нападне Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА). „Партията на борбата и саможертвата” (в други времена, когато имаше друго ръководство) деградира дотам да получава поздравления от цялото правителство и от водещите медии за своята „отговорна” позиция...
Във време на социално напрежение и политическа нестабилност, дълг на комунистите е НЕ да укрепват системата. Напротив, те трябва да се стараят още по-силно да я разклатят, да ограничат нейната мощ като предпоставка за нейното премахване. Ръководството на ККЕ фактически се отрече от това. Нещо повече, тя се превърна в глашатай на правителствените твърдения за наличие на „нова заплаха за обществения ред в Гърция”. Ръководството на ККЕ застана на страната на К.Караманлис, когато той поиска политическите партии да „покажат своята отговорност и единомислие в името на излизането от тази сложна ситуация”.
Но откога „сложната ситуация” за правителството е също и „сложна ситуация” за народа и Левицата? „Тежките времена” за едрата буржоазия са може би „тежки” и за работническото движение? Внезапно ККЕ забрави за „задълбочения си класов анализ”!
Когато в сряда, 10 декември, правителството помоли профсъюзите да не организират шествие до парламента, ръководството на ККЕ се подичини: ПАМЕ, профсъюзната фракция на ККЕ, „демонстрира” в другия край на града, пред сградата на министерството на заетостта (което в момента обаче се помещава на друго място!). Когато в петък, 12 декември, десетки хиляди студенти заляха целия площад пред сградата на парламента, ръководството на ККЕ изпрати своите членове да се разхождат по малките улички, на километри разстояние от парламента. Тогава имаше също така насилствен опит от страна на членове на КНЕ (младежката организация на ККЕ) да вземат под техен контрол сградите на университетите с цел да се попречи на студентите да влязат в тях и да свикат Генералните асамблеи (всеобщи студентски събрания – бел.прев.)! Определено, „безкомпромисната класова борба”, поведена от ККЕ, става доста странна...
Партия на работническата класа? Или партия на „реда и закона”?
Ръководството на ККЕ говори много за работническата класа, за класова съзнателност и за класова борба. Но нейните дела показват,че това е партия на „отговорното отношение”, партия на „лоялния добряк”. Партия, която желае да запази всичко в границите на „институционалните рамки”.
Преди три години печатният орган на ККЕ „Ризоспастис” писа за бунтовете във френските предградия като за основно събитие. Тогава ККЕ пишеше в „Ризоспастис”: „Френското правителство и всички тези, които говорят за бунтовнически банди, се опитват да омаловажат или да скрият причините и същността на бунта, а също и тежкото положение на разбунтувалата се младеж”. И още: „ККЕ изразява своята най-гореща солидарност със съвременните Клетници в Париж и в цяла Франция”. Така говореше ККЕ тогава – когато бунтът беше в друга страна. Сега, всичко това се оказва (за пореден път), че е било евтино „революционно” фразьорство...
Сега, когато младежта се разбунтува в Гърция, какво прави ръководството на ККЕ? Те ни обвиняват, че „ухажваме бунтовниците”! Един депутат от ККЕ – Йоанис Гьокас стигна дотам да обвинява СИРИЗА в едно интервю по държавното радио, че „тази партия може би закриля криминални престъпници и трафиканти на хора”!
Това са резултатите от злобата на ККЕ срещу СИРИЗА. Това е волята на ККЕ – да продължи войната в лявото движение. Всъщност обаче основното в дейността на ККЕ не е борбата срещу СИРИЗА. В действителност ръководството на ККЕ е поело ролята на „пазител на социалния мир и стабилност”. Нейните действия произтичат от тази й роля на дясна ръка на правителството и на правителствените манипулации.Трябва ли това правителство да бъде свалено от протестното движение? Или не трябва?
Ръководството на ККЕ не подкрепя искането „Долу правителството на крадци и убийци”. И, разбира се, не провежда политика, която да води към постигането на тази цел. „Чистата” позиция на ръководството на ККЕ е: „Не искаме да променяме статуквото”.
Ние питаме: в чии теоретически трудове, в практиката на кое комунистическо движение, те откриват, че е лошо да има бунтовническо движение, което се бори срещу правителството? Откога „партията на работническата класа”, когато има възможност да поиска оставката на буржоазното правителство, не го прави? Особено когато това искане е искане на широките прогресивни маси на разбунтувалата се младеж и на народа?
Ние питаме: защо те не прилагат на дело големите си думи („неподчинение и контра-атака”), които използват в своята пропаганда? Особено, когато т.нар. социалдемократическа „опозиция” от ПАСОК не само, че не оказва никакъв натиск срещу правителството да си подаде оставката, но дори напротив – моли Нова демокрация „да засили отговорността и да упражни властовите си правителствени функции”?
Ние питаме: в случай, че това правителство падне под натиска на общественото недоволство на младежкия бунт, който може да прерасне в масово политическо движение в училищата, университетите и на работните места, не би ли било това (независимо от това кой какви електорални придобивки ще получи) велико постижение на народното движение? Не би ли било това потвърждение на народната сила и на способността на народа да сваля правителства и да проваля плановете на реакцията?
Ръководството на ККЕ още веднъж опозори комунизма. Направи го преди, когато безкритично подкрепяше (не)съществуващия социализъм и когато се включваше в правителства на „националното единство” заедно с десни партии и със социалдемократите от ПАСОК. Прави го сега отново, злословейки срещу младежкия бунт, прогонвайки по този начин младежта от комунистическата левица.
За да се променят нещата, всички ние имаме нужда от Левица и от Комунистическо движение, което е решено да премахне статуквото. Нямаме нужда от тези, които се упражняват в революционно фразьорство, приемат за истина клеветите на буржоазията, декларират своята лоялност към статуквото и не се стремят дори да опитат да станат активен участник в бунта!