„НИЕ СЕ ГОТВЕХМЕ ЗА ВЪСТАНИЕ”
Интервю с Никос Таврис,
член на Комунистическата организация на Гърция (КОЕ)- Никос, разкажете за вашата организация. Участвахте ли в Декемврийския бунт в Гърция?
- Всички членове и симпатизанти на КОЕ се включиха активно в бунта в цяла Гърция.
- Ние знаем, че насилието на полицията, която уби 15-годишния антифашист, възмути хората. Но медиите нищо не казват за социалното положение, което е накарало хората да излязат на улицата. Защо хиляди хора излязоха да протестират?- Хладнокръвното убийство на Алексис Григоропулос послужи за спусков механизъм на социалния протест, който бързо прерастна в повсеместен бунт. Младежта и особено учениците от горните класове бяха авангардът на тази протестна вълна, която заля цялата страна: от Атина и другите големи градове като Солун, Патра и т.н. до най-малките селца. Фактически всеки ден на протести излизаха десетки хиляди. Убийството на Алексис препълни чашата на общественото недоволство, което се натрупваше от дълго време и което се засили особено много през последните месеци. Сегашният епизод от кризата на капитализма е плод на продължителен период на настъпление срещу социалните и демократически права на широките народни маси. През последните 20 години младежта и трудещите се бяха свидетели на продължително снижаване на жизнените стандарти. Безработица, ниски заплати и пенсии, висок ръст на цените на основните продукти, липса на бъдеще за младежта... всичко това заедно с непрестанните финансови скандали, в които са замесени двете основни буржоазни партии, а също и много бизнесмени и Църквата, обусловиха социалните протести, задълбочиха политическата криза и застанаха в основата на този бунт.
- Какви бяха исканията на хората, които излязоха на улицата?- Първото и най-важно искане беше – всички, които са виновни за убийството на Алексис, да бъдат наказани: от полицая, който хладнокръвно го застреля, до правителството, което провежда масирано настъпление срещу младежта и народа. Всичко това се въплъти в основния лозунг на демонстрантите: „Долу правителството на убийците!”. Трябва да се отбележи, че за последните няколко години бяха извършени десетки полицейски убийства, но виновните за тях полицаи винаги оставаха ненаказани. Това засилваше справедливия гняв на младежта. Няколко дни след началото на вълненията, когато бунтът стана по-съзнателен и политизиран, се добавиха редица други конкретни искания: защита на демократическите права, отмяна на антисоциалното законодателство по отношение на работниците и безработните, борба против приватизацията на обществените услуги, образованието и здравеопазването, за увеличение на заплатите, пенсиите и т.н.
- Медиите ни показваха само „хора с маски”, които „предизвикват безредици”. Кой всъщност излезе да протестира по улиците на Атина? Каква беше ролята на анархистите от „Черния блок” и коя беше главната сила в бунта?- Водещите медии щяха да са смешни, ако не бяха опасни. Техният начин на отразяване на действителността се отличава с голяма избирателност. Те наистина показват само „бунтовници с маски”. Те просто „не можаха” да видят многохилядните боеви демонстрации по цяла Гърция. Те „не можаха” да видят хилядите учащи се, които протестираха пред полицейските участъци във всеки град, без каквито и да е маски, изпълнени с омраза към системата, която убива. Те „не можаха” да видят десетките хиляди трудещи се, които излязоха на демонстрация по време на всеобщата стачка. Всъщност, на улицата излязоха различни групи, но основната социална сила беше младежта, а основната политическа сила – Радикалната Левица. Различните течения на анархистите, разбира се, също се включиха активно, но те сами признаха, че са „били удивени от интензивността и продължителността на бунта”.
- Полицейското насилие стана повод за бунта. Хората, които излязоха на протест ли нападаха впоследствие полицията или защитаваха себе си от полицейското насилие?- Както казах по-горе, в много случаи младежта (а не „хората с маски”) обсаждаше полицейските участъци – а също така често се защитаваше, хвърляйки камъни, бутилки, боя, яйца и т.н. срещу специалните полицейски части. Варварството на полицията, цинизмът на правителството и безнаказаността на всички полицейски престъпници засилваха народния гняв. Демонстрантите искаха да покажат, че този път няма да допуснат убиеца, хладнокръвно разстрелял един младеж, който дори не е бил замесен в някакъв инцидент, да остане безнаказан. Известни са също така много случаи, когато учители, родители и случайни минувачи са освобождавали арестуваните момчета и момичета от ръцете на полицията.
- Могат ли големите партии да се възползват от бунта? Възможно ли е социал-демократите от ПАСОК да влязат в правителството? Какво е тяхното отношение към протестиращите? Какво отличава ПАСОК от „Нова демокрация”? Ще бъдат ли удовлетворени хората, ако ПАСОК влезе в правителството?
- У нас има две големи буржоазни партии: управляващата дясна партия „Нова демокрация” и социал-демократите от ПАСОК – в действителност и двете са неолиберални партии. ПАСОК прилага тактиката на „узряващия плод”: тя не се бори за оставка на правителството, а се готви за новите избори, изчаквайки отслабването на управляващата партия, за да дойде на власт. Много от ръководните дейци на ПАСОК се изказаха публично срещу народното протестно движение и срещу Радикалната Левица, обвинявайки я в „съучастие в бунта” и искайки от правителството да „възстанови законността”. Политическата криза може да доведе до създаването на голяма буржоазна коалиция, включваща и двете буржоазни партии, или до победа на ПАСОК на изборите. Във всеки случай, дори и при втория вариант, ясно е, че ако народът сам успее да свали сегашното правителство, то ПАСОК няма да може така лесно да реализира антинародната си програма – те ще се боят далеч повече от народа, отколкото преди избухването на бунта. Самият народ се промени благодарение на бунта, нищо няма да е вече както преди.
- Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) е най-голямата лява партия в страната. Но тя не подкрепя бунта. Какво може да ни кажете за политиката на ККЕ? Поддържа ли народът нейната позиция?- Партия, която по всеобщо мнение се счита за лява, показа истинското си лице. ККЕ е много революционна на думи – особено в периоди на относително социално спокойствие. Но когато ситуацията стане критична, партията винаги се оказва в лагера на „закона и реда”. По време на бунта през 2005г. във френските предградия ККЕ критикуваше френските леви за това, че не подкрепят бунта. Тогава беше безопасно да се правиш на много революционен. Но сега, когато бунтът се разгаря в самата Гърция, ККЕ говори за „провокации, организирани от външни сили” и за това, че „при истинско въстание масите няма да счупят дори едно стъкло”! ККЕ обвини КОЕ и СИРИЗА, че ние „закриляме бунтовници и заговорници”. Лидерите на ККЕ бяха поздравени от правителството и дори от крайно дясната партия ЛАОС за своята „отговорна позиция”. Сега хиляди комунисти са изгубили и последните си илюзии относно „революционния” характер на ККЕ и са обърнали гръб на ръководството на партията.
- Коалицията на радикалната левица – СИРИЗА, имаше значима роля в бунта. Разкажете на нашите читатели за Коалицията, за нейната тактика на борба през последните седмици. ККЕ твърди, че СИРИЗА е деструктивна сила, играеща опасна игра с „хората с маски”, вярно ли е това?- Коалицията на радикалната левица обединява няколко сили. Най-голямата от тях е ляво-реформистката партия „Синаспизмос”, втора по величина е нашата организация – КОЕ. Може да се каже, че въпреки своята слабост СИРИЗА беше единствената парламентарно представена политическа сила в Гърция, която застана на страната на въстанието и в много случаи нейните сили, основно КОЕ, играеха водеща роля в организацията и в развитието на борбата. Обвиненията на ККЕ срещу СИРИЗА съвпадат с обвиненията, които отправят срещу нас правителството и буржоазните медии. Очевидно става въпрос за съзнателни клевети.
- Разкажете за КОЕ. Вие сте маоисти. Доколко идеите на Мао са популярни сред младежта? Какви политически тенденции са най-силни сега сред младежта?- Нашата организация официално се създаде през януари 2003г. вследствие на дълъг подготвителен период. Днес ние сме динамично развиваща се структура, с организирано присъствие в 40 града в цяла Гърция. Ние произхождаме от комунистическото марксистко-ленинско движение в Гърция. Ние се включихме в СИРИЗА през юни 2007г. и, като комунистическо течение в Коалицията изиграхме решаваща роля за ръста на нейното влияние, особено в средите на комунистите и на радикалните младежи. В миналото маоизмът в Гърция беше дискредитиран, тъй като съществуваха няколко малки групи, претендиращи да са маоистки и те се бореха една с друга коя от тях е „истинска авангардна партия” и кой е „истински маоист”. Те губеха повече енергия за всички тези дребни боричкания вместо да помогнат на народа да се организира и да поемат ръководството на борбата. Те механически копираха това, което те считаха за маоизъм, без да отчитат конкретните национални условия... Благодарение на КОЕ все по-голям брой хора се запознават със същината на идеите на Мао и на други революционери като например Че Гевара – а следователно – и с комунистическата стратегия и тактика. Това се отнася особено за младежта, макар допреди няколко години ККЕ и анархистите да имаха огромно влияние сред нея. Анархистите все още имат влияние (макар и не постоянно) над значителна част от младежта. Но ние сме длъжни да помним думите, които казваше по този повод Ленин: „Анархизмът – това е цената, плащана от работническото движение заради неговия опортюнизъм!”. И това в пълна степен се отнася за официалната гръцка Левица!
- Какво постигнаха масите със своя бунт? Какви са перспективите пред бунта? Може ли този бунт да доведе до революция?- Потвърди се това, което ние постоянно говорехме: народът и младежта не са пасивни, те може да се мобилизират за масова радикална борба. Голяма част от „революционните” сили, от ККЕ до анархистите, имаха много лошо мнение за потенциала на народа и младежта: те смятаха, че огромното мнозинство са „гнили дребнобуржоазни индивидуалисти”. Всъщност те не вярваха в масите, не вярваха, че нещо може да се промени. КОЕ, напротив, винаги сме били уверени, че единственият път – това е трудният път: да отидеш при народа, да бъдеш „един от народа”, да слушаш народа и да се стремиш отново да му дадеш вяра, че само с организирана масова борба могат да се постигнат действителни промени. Септември 2008г. ние взехме решение за общата политическа линия на КОЕ за следващите две години: ние сме длъжни да се готвим за въстание, което може да се разрази вследствие на общата криза на капитализма. Ето защо бунтът през декември не ни завари изненадани и неподготвени, както това стана с ККЕ и с анархистите. Ние работихме за бунта, готвихме се за него и взехме участие в него още от самото му начало. Ще видим дали бунтът няма да доведе до по-нататъшна маргинализация на буржоазните партии; вече нищо не им е гарантирано. Бунтът – това не е революция, стихийността в него преобладава. С увереност може да се каже, че силите на системата са загубили своето влияние над младежта – цяло едно поколение получи бойното си кръщение. По-нататъшното развитие на борбата до голяма степен ще зависи от съзнателната дейност на ляво-радикалните сили и по-специално от дейността на нас – комунистите. Радикалните вълнения имат своите граници, те не могат да продължават вечно. Но те създават благоприятни условия за следващите надигания, които ще бъдат предизвикани от общата криза и от работата на комунистите, призвани да им придадат по-дълбок и радикален характер.
/Интервюто е взето от блога на Виктор Шапинов/