9 ЯНУАРИ 2009г. – НОВИ МАСОВИ ДЕМОНСТРАЦИИ НА МЛАДЕЖТА В ГЪРЦИЯ
В петък, 9 януари 2009г. по случай 18 години от убийството на Никос Темпонерас{*},
гръцката младеж даде достоен отговор на опитите на правителството на Караманлис
и неговите съюзници да тероризират младежкото съпротивително движение. Въпреки
терористичната кампания, предприета през последните дни от правителството
и от всички буржоазни медии, които „предупредиха” младежта да не смее да
протестира {**}. Петъчните демонстрации бяха организирани от Координационния
комитет на окупираните факултети, а също и от Федерацията на учителите и
други съюзи, и бяха активно подкрепени от силите на Коалицията на радикалната
левица (СИРИЗА). Само в Атина около 20,000 души излязоха на протестно шествие
до парламента срещу престъпното правителство и в защита на демократичните
си и социални права. Големи младежки демонстрации се проведоха още в Солун,
Патра и други градове в цяла Гърция, подкрепени от Радикалната левица. Трябва
да се отбележи, че в същия ден и по същото време ККЕ реши вместо да участва
в демонстрациите, да организира митинги в солидарност с Палестина (въпреки
че самата палестинска общност призова за обединени протести в знак на солидарност
за следващия ден...)
Правителството, което беше реформирано два дни преди протеста в напразен
опит да си възвърне несъществуващата популярност {***} опита да тероризира
младежта и широките маси, нареждайки на полицейските анти-бунтовнически
части да извършат варварска атака и да извършат масови арести на демонстранти
центъра на Атина. Когато мирната демонстрация вече завършваше, полицията
нападна хората, използвайки огромно количество химикали и извършвайки десетки
арести. Сред арестуваните бяха и няколко журналисти, 18 адвокати, а също
и 70-годишна възрастна жена, която е протестирала, виждайки полицията да
бие едно младо момче. Тази нова ескалация на репресиите е плод на отчаянието
на властта, която не успя да се справи с протестното движение, въпреки цялата
терористична и клеветническа кампания, която организира срещу него.
{*} Защо 9 януари е важна дата за младежта и за Радикалната левица: преди 18 години, на 9 януари 1991г., по време на всеобщото протестно движение на учениците от горните класове, въоръжена банда, съставена от фашисти и от членове на дясната правителствена партия, напада по заповед на правителството едно училище в град Патра. Училището е едно от стотиците в цяла Гърция, които са били окупирани от ученици, родители и учители. Атаката на тази банда беше част от плана на правителството да прекрати окупационната училищна стачка. По време на атаката про-правителствените гангстери убиват Никос Темпонерас, учител, който се е опитал да предпази учениците от репресиите на държавата. Никос Темпонерас беше образец на учител-комунист, член Работническия анти-империалистически фронт, ляво-радикална група, която беше разтурена от ККЕ. Неговото убийство предизвика огромни демонстрации. Темпонерас стана символ на съвременното младежко движение и на Радикалната левица. Един от най-популярните лозунги в Гърция през последните 18 години е: „Темпонерас е жив и ни води в борбата заедно с Петрулас и Ламбракис”. Петрулас и Ламбракис също са легендарни дейци на гръцката Левица: Те бяха съответно студент-революционер и ляв народен представител, убити от буржоазната държава през 60-те години на 20в.
{**} Буржоазията опита да се възползва от престъпната (и крайно подозрителна като произход) въоръжена атака срещу група полицаи, която атака предизвика сериозното нараняване на един от тях (той беше прострелян с куршуми от автомат „Калашников”). Правителството опита за „уравновеси” тази атака със съмнителен произход с убийството на Алексис, извършено от полицията. Правителствените съюзници от разнородния блок на „реда и закона”, от крайно дясната партия ЛАОС до т.нар. „Комунистическа партия на Гърция”(ККЕ) отидоха дори по-далеч: и двете партии свързаха терористичната атака срещу полицаите с „метежниците” от Декемврийския бунт! На всичкото отгоре, вестникът на ККЕ – „Ризоспастис” публикува още една безсрамна тирада срещу бунта и срещу Радикалната левица, опитвайки се да докаже, че исканията, издигнати от протестното движение (по-конкретно: „Да се разоръжи полицията” и „Да се премахнат полицейските анти-бунтовнически части”), са... „утопични и дезориентиращи”! Очевидно падението на ККЕ няма граници...
{***} Няколко крайно непопулярни министри, особено този на финансите и този на образованието, бяха сменени. Обаче правителството на Караманлис продължава още повече да задълбочава своята анти-народна и анти-младежка политика. Промените в правителството имаха за цел да притъпят негативните обществени нагласи и да укрепят положението на Караманлис, но очакваният ефект се изпари незабавно под натиска на подновилите се протести и мобилизации.