НАКЪДЕ ОТИВА ЮЖНА АМЕРИКА?

През последните пет години политическата и икономическата ситуация в страните от Южна Америка се измени чувствително в областта на обществения подем на народите и повишаването на тяхната съзнателност.От Севера до Юга по волята на народите се установиха прогресивни правителства.
Една от първите промени в тази насока беше Боливарианската революция начело с президента Уго Чавес, който, въпреки саботажите, междуособната война, държавния преврат, по време на който той беше похитен, бе неколкократно демократично преизбран на своя пост и съумя да укрепи народната революция, която донесе радикални промени за венецуелския народ в областта на здравеопазването и прехраната, в разпределението на поземлената собственост и в борбата срещу неграмотността. Бяха сключени изгодни за народа международни договори, касаещи търговията с нефт и неговите производни, бяха реализирани мащабни програми в областта на здравеопазването за целия американски континент, като например инициираната от Куба „Операция Чудо“, благодарение на която до момента са оперирани повече от 100 000 пациенти, на които е възстановено зрението.
Бразилия, под ръководството на президента Лула и неговата партия на трудещите се, се придвижи напред в сферата на социалната политика и възстанови икономиката си до такава степен, че неотдавна погаси дълга си към МВФ, възлизащ на 15 млрд. и 800 млн. долара, но въпреки няколкото положителни промени, до този момент не успя да удовлетвори всички очаквания на милионите жители на гиганта на Юга. Главният враг на ускореното подобрение се явяват олигарсите и високото равнище на корупция, което се е формирало в продължение на две столетия. Въпреки това крачката напред беше направена.
Друг положителен резултат на нарастващата латиноамериканска интеграция се явява решителният отказ от създаването на така наречената от правителството на САЩ „Американска зона за свободна търговия“. Кулминационен и решителен момент в борбата против този империалистически план беше срещата на високо равнище в Мар дел Плата, в Аржентина. Ако този северноамерикански проект би бил приет, това би означавало икономическа смърт на всички въвлечени в него страни.
В противовес на този проект президентът на Венецуела Уго Чавес предложи програма ALBA (Боливарийска алтернатива за Америка) . В рамките на ALBA през 2005 г. от множество южноамерикански държави са подписани договори за нефтопродуктите, употребата и трансфера на земен газ, умножава се количеството на операциите по вноса и износа между републиките на континента.
В Парагвай, с встъпването в длъжност като министър-председател на Никанор Дуарте, народът на тази страна получи надежда за промяна. След много години на сурова диктатура и господството на колаборационистки правителства, тази надежда до този момент не се превърна в реалност. Например по отношение на здравеопазването,образованието, бита и прехраната народът живее присъщите условия, както дълги години преди това. Може би най-голямата грешка на президента Дуарте бе да предостави на САЩ територията на Парагвай за свободно преминаване на техни войскови контингенти.
След като получиха разрешение за навлизане в територията на Парагвай, североамерикански войници се разположиха в самото сърце на континента, в зоната на триъгълника Парагвай-Аржентина-Бразилия.
В Чили, за първи път в историята на страната, президент стана жена – Мишел Бачелет. Излъчена от социалистите, тя навярно ще продължи политиката на президента Лагоса. Промени не се очакват.
В Уругвай, през ноември 2004 г. народът каза „стига“ и след почти столетно управление свали от власт „Партията на Цветните“.
Широкият фронт, съставен от коалицията на повече от двадесет политически групи, осигури победата на социалиста доктор Табаре Васкес, получил 51 % от гласовете. В настоящия момент в негова подкрепа са 61% от гласовете на избирателите.
Правителствената програма на Васкес, състояща се от 116 пункта, постепенно се изпълнява. Основната му задача е изпълнението на PANES
(план за покровителстването на социално слаби). Тя се състои в преодоляването на проблема с изхранването на малодоходните, а така също и обезпечаването на бита и образованието им, с начален бюджет от 200 мил. долара.
В Аржентина президент стана Нестор Кирхнер, достоен и смел политик.
Тази страна, намираща се на границата на банкрута в резултат на либералните реформи, възстанови икономиката си на равнище, даващо възможност преди няколко седмици да се разплати дълг към МВФ на стойност от 9 млрд. и 800 млн. долара. На това правителство му остават за решаване още много социални проблеми, но има увереност, че те постепенно ще бъдат решени.
През април тази година ще се състоят избори в Перу, където президентът
Алехандро Толедо управлява с нищожната подкрепа на 10% от гласоподавателите.
Без всякакво съмнение, най-значителният политически резонанс в историята на американския континент беше изборната победа в Боливия на Ево Моралес, ръководител на МАS (Движение за социализъм) , който влезе в историята като първият гражданин от индиански произход, станал президент на своята страна.
Малко се говори относно неговите предложения за развитието на Боливия, но особен интерес представлява програмата му за използването на природните ресурси на страната.
Моралес и неговата програма поставиха под съмнение държавната политика, предоставяща на инвеститорите управлението на природните богатства. Той предложи проект за регионално обединение, главната линия в който ще бъде стратегическото управление на ресурсите.
Ожесточени дебати се водиха около закона за въглеводорода, в хода на които се направиха опити да се намери определение, какво са свършили компаниите при експлоатацията на този боливийски ресурс. Главната дискусия през цялото време беше дали компаниите да платят увеличените от държавата налози за използването на ресурса. От началото на тази година се очаква Боливия да получи средно 600 млн. долара на година вместо досегашните 200 млн. Това е огромна сума за държава с брутен вътрешен продукт от 8,1 млрд. долара и външен дълг над 5,5 млрд.
Двата проблема с които трябва да се сблъска лице в лице новото боливийско правителство са политическата раздробеност и неприкритата намеса във вътрешните работи на правителството на САЩ.
Затова пък какво ще стане на изборите в Мексико на 02.07.2006г. , когато 60 млн. избиратели ще изразят волята си, можем само да гадаем. По предварителна информация правителството ще вложи в изборите 400 млн. долара, като те ще бъдат най-скъпите в историята на страната. Предполага се, че най-силна подкрепа ще получи Андрес Мануел Лопес Обрадор. Първи ще упражнят правото си на глас мексиканците, живеещи извън страната.
Ситуацията в Централна Америка не се променя, нейните правителства продължават да зависят от Северна Америка и нейното вмешателство. САЩ продължават своя натиск върху тях с цел да ги заставят да подпишат Договора за свободна търговия. Хондурас и Гватемала вече го ратифицираха. Коста Рика и Салвадор очакват решението на своите парламенти.Най-силно възмущение сред народите на Централна Америка предизвиква фактът, че правителствата си вършат своите сделки зад гърбовете им, без всякаква яснота.
През 2006г. ще се проведат избори в Никарагуа, където сандинистите се ползват със симпатиите на мнозинството от избирателите.
В очакване на избори е и Еквадор.Индианското население там е обединено и организирано, което му дава достатъчно сила чрез избори да излъчи правителство, което да работи за благосъстоянието на народа.
Колумбия има сериозни проблеми, които се таят още в самото създаване на републиката.Това са политическата конкуренция, политическите убийства, наркокартелите, партизанщината, паравоенните формирования, и на всичко това отгоре- разквартируваните контингенти на армията на САЩ, под предлог борба с наркокартелите. А това означава, че Колумбия е считана за най-големия производител и износител на наркотици за Северна Америка.
По такъв начин САЩ са се внедрили в Южна Америка чрез Колумбия, след това са създадени бази на територията на Еквадор и в най-ново време – в Парагвай. Въпреки че според правителството статутът на тези бази е с ограничен режим както по отношение на времето, така и с оглед на това, че не е предоставено право за създаване на нови бази за в бъдеще, същественото е, че тях ги има, при това на тяхно разположение са огромни летища и всякакъв вид въоръжение.
Въпреки това Латинска Америка се движи към прогрес, народите се обединяват и се борят за промяна към по-добър живот. Общата картина внушава оптимизъм. Ще са необходими още много години, но народите вече знаят, че неолибералната глобализация – това са оковите, чрез които капитулиралите правителства предизвикват социален и икономически спад, и че само при пълно участие на народа е възможно да станат свободни – в културата, икономиката, образованието, здравеопазването, да станат собственици на земите си.

Източник: По информация от руски интернет сайтове

начало