ИРАК - ПРЕСТЪПНИЯТ ПРОЦЕС
Тхали ХАСАН
Килимни бомбардировки, касетъчни бомби и напалм против иракски граждански лица.Малко преди атаката от 29 август 2005 г., която извършиха американските войски над Каим – град с население 150 000 души в западната част на Ирак, те поставиха кордони, спряха електричеството, прекратиха доставката на храна и вода. След това безразсъдно покриха земята с артилерийски снаряди, касетъчни бомби и напалм, давайки си сметка че при това положение гражданското население – жени и деца, ще загинат.
След като всичко това приключи, американските морски пехотинци влязоха в града за да ликвидират (с прикритие от въздуха) тези, които бяха останали живи. Хуманитарна помощ и медицински доставки не се допускаха в града, което е грубо нарушение на международното право и Женевската конвенция. В процеса на подготовка на така наречения „референдум“ по създадената от САЩ конституция на Ирак, американската армия обсади и атакува при използване на конвенционално и химическо оръжие град Тел Афар – етнически разнороден, древен град в Западен Ирак. Повече от месец, американската войска и нейните съюзници тероризираха града, който е с население 300 000 души. В резултат на умишлените и безразсъдни атаки, които започнаха малко преди атаката над град Каим, беше разрушен старият център на Тел Афар (Сарай) и убити стотици невинни хора. Иракските новинарски репортажи изнесоха данни за „множество пострадали в резултат на безразсъдните бомбардировки“ на американската войска. Докато в много други градове и села също се извършваха масови кланета, гражданите на Тел Афар, подложен на нападение и разрушение, вкупом се превърнаха в „бежанци, подложени на етнически чистки“.
Резултатът от референдума, както и резултатът от фалшифицираните избори за парламент през 2005 г. беше закономерен изход, реалистично описан от Хюсеин ел Фалуджи, известен иракски политик, като „фалшификация, създадена от избирателна комисия, която не е независима. Тя се контролира от американските окупатори и затова трябва да й се отнемат правомощията преди декемврийските избори“ – период, през който престъпният процес се провежда на пълни обороти.
Докато пиша тези редове, цикълът на насилието продължава. Американските войски започнаха своите атаки над град Рамади, столица на провинция Анбар, разположен 80 км. западно от Багдад.
В съответствие с американската стратегия, атаките са част от декемврийската избирателна кампания – налагане на американската идеология на иракския народ посредством война и насилия. Семействата продължават да напускат града, увеличавайки количеството „бежанци, подложени на етнически чистки“. През октомври двудневните бомбардировки на града от страна на американците доведоха до сериозни жертви сред гражданското население, включително смъртта на 18 деца само с един удар от въздуха и гибелта на доктор Ахмед-ал-Куббаиси, главен лекар на болницата в Рамади. Този чудовищен акт беше отмъщение за отказа на жителите на град Рамади да приемат създадената от САЩ конституция. Всяка атака е повторение на ужасните престъпления против населението на Фалуджа – втори по големина след Рамади град в провинцията.
През ноември 2005 г. се навършва една година от фашисткото разрушение на живописния град Фалуджа, в който повече от 6000 невинни мъже, жени и деца бяха умишлено изтребени от американската войска. Град, в който около 50 000 души гражданско население, включително мъже на възраст от 15 до 55 години, останаха в своите домове, (не им се разрешаваше да напускат града преди нападението), беше яростно атакуван с химически и огнени бомби, напалм и други неконвенционални видове оръжия.
Във Фалуджа беше извършено военно престъпление, грубо нарушаващо принципите на Женевската конвенция и международното право. Обаче поради факта, че информацията, която се предоставяше на „правилните“ журналисти и се филтрираше през американските и британските „мейн стрийм“ масмедии, ние все още не знаем точния брой на убитите иракчани, погребани в общи гробове из целия град. СМИ бяха в услуга на американо-британските военни престъпници. „Мейн стрийм“ медиите описват тези масови убийства на невинните иракски мъже, жени и деца като „случайна смърт под ударите на бомбите“, използвани в качеството им на „необходими мерки“ за „разпространение на демокрацията“. Но някои американски войници не успяха да бъдат обработени от пропагандата. Джереми Хинцман, бивш американски войник, получил статут на бежанец в Канада, е описал точно престъпленията срещу иракския народ. Той каза: „зверските атаки, които стават в Ирак не са анормални или отделни инциденти, а част от плана за нападение“. Хинцман справедливо добавя: „Аз не искам да бъда забъркан в престъпно предприятие и в крайна сметка да стана военен престъпник. Именно войниците плащат за политиката, която идва отгоре. Американската политика се изразява в използване на деструктивно насилие против беззащитни хора като средство, което трябва да принуди и други народи да се подчинят.“
В същото време, когато убийствата на иракски деца от американските войски продължава, тук в Австралия също са очевидни крайната предубеденост и расистките двойни стандарти на Запада. Австралийските СМИ са се побъркали от случая с 87 годишения унгарски мъж, който се бори да не бъде екстрадиран в Унгария, където трябва да застане пред съда за предполагаемо убийство на еврейско момче преди повече от 50 години. „Правосъдието трябва да тържествува“ – гласят заглавията на австралийските СМИ. Колко стотици хиляди иракски момичета и момчета бяха убити в предумишлени престъпни актове на агресия и не намериха място в нито една от антиислямските и расистки австралийски СМИ. Ще се изправят ли военните престъпници пред съда за убийството на иракските деца?
Според член 23 на Хагските споразумения обществената и частната собственост трябва да се уважават и не трябва да се унищожават. Тези принципи бяха приети и в устава на МВТ. В обвиненията, представени на трибунала в Берлин на 18 октомври 1945 г. в съдебното дело за нацистките военни престъпления, подсъдимите бяха обвинени в преднамерено разрушаване на градове и села, които действия са били неоправдани като военна необходимост. Трибуналът постанови: „Подсъдимите преднамерено са унищожавали градове, селища и села и са извършвали други актове на разрушаване без военна целесъобразност или необходимост. Тези актове са нарушили член 46 и член 50 от Хагските споразумения от 1907г., законите и обичаите на войната, общите принципи на углавното право на всички цивилизовани нации, националните углавни закони на страните, в които престъпленията са били извършени и статия 6(в) на Устава.
От март 2003 г. американските и британските сили жестоко атакуват и разрушават иракските градове, оставяйки стотици хиляди невинни иракчани, болшинството от които жени и деца, погребани в общи гробове. „ООН и членовете на международната общност“ не се оказаха способни да се противопоставят и да осъдят американските военни престъпления в Ирак. Напротив, ООН и много членове на тази организация могат да се считат съучастници във военните престъпления срещу иракския народ и разрушението на Ирак.
Признатите от ООН фалшифицирани януарски избори не сложиха край на окупацията, а напротив, създадоха марионетно правителство – коалиция на кюрдски военни командири, тренирани от американците и иранци-бандити, напълно подчиняващи се на американския контрол. След няколко месеца кръвопролития, банда дискредитирани колаборационисти не успяха да обезпечат и осигурят подобрение на условията в Ирак. Тяхната основна функция е да съхранят „иракското лице“ и да оправдаят продължаващата окупация на страната.
Неотдавнашният доклад на иракската група по правата на човека посочва следното:
„Източниците на иракската полиция са открили, че до края на март 2004 г. са били убити повече от 1000 иракски учени. Доклада, който тогава беше публикуван от Американския държавен департамент, потвърди убийството на 350 ядрени специалисти и 200 професори. Мрежата за правата на човека и демокрация в Ирак по-рано обвиняваше израелските спец-служби (МОСАД) в убийствата на десетки иракски учени“.
Докладът от Ирак през тази седмица съобщава, че са били убити двама професори от Академията на науките и декана на Биологическия факултет на Багдадския университет. Освен това по време на кръвопролитията в Багдад миналата сряда са били убити известният иракски лидер Шейх Шархид ал-Хамейем и четиримата му сина.
В изпълнение заповедите на Белия дом и Иран, бандитите действат съобразно гестаповската тактика на тероризиране на иракчаните от техни сънародници. Отрядите на смъртта, създадени и подготвени в САЩ и Иран, подлагат на изтезания и убиват не само невинни представители на бившия режим, но и известни иракски лидери от опозицията, иракски учени и професионалисти. Даже и онези иракчани, които през осемдесетте години взимат участие във войната за защита на Ирак от иранските нападения, сега се намират под прицела на властта.
Ирак се намира в такъв стадий на престъпния процес, отличаващ се с тотална разруха. Американската окупация катализира този процес на разруха. Нещо повече: с цел да бъде осъществена отново фалшификация на изборите, които следва да бъдат проведени по заповед на администрацията на Буш през декември, бандитите на Талабани и хората на Джафари-Чалаби по причини от етническо и сектантско естество извършват чистка на иракчани от държавни постове и ги заменят с техни предани хора. Освен това явно с цел увеличаване степента на корупция и престъпност, САЩ и техните верни слуги водят преговори за „сливане на различните отряди на смъртта в иракската армия и полиция, като така се пренебрегва необходимостта от създаването на армия от независими хора, които ще се подчиняват само на заповедите на правителството, а не на своите партии“ – се добавя в доклада на МСПЧ.„Докато продължава окупацията на Ирак, всички проведени пред този период избори няма да бъдат легитимни. САЩ нямат право да налагат избори на иракския народ. Суверенитетът на иракския народ все още се намира в ръцете на иракския народ и държава, известна като Република Ирак – там, където той винаги се е намирал“ – пише професор Франсис Бойл - световно признат експерт по международно право от Илинойския университет. Иракската държава ще продължава своето съществуване, така както САЩ ще си остава враждебен окупатор на Ирак. Само когато окупацията на Ирак приключи, иракският народ ще има възможността да се ползва от международно признатото на всеки народ право на суверенитет посредством свободни, честни и демократични избори.
В § 353 от Ръководството за Американската сухопътна армия ясно се казва: „При враждебна окупация във външна война, основана на владение територията на врага, суверенитетът на окупираните територии не се включва в окупационните пълномощия. Окупацията се явява по същество временна и следва да бъде прекратено от окупирания народ.“ В края на краищата, САЩ и техните съюзници изчерпаха предлозите, с които оправдаваха окупацията на Ирак. Те мамят света, за да служи на тяхната цел: провеждане на перманентна империалистическа война. Ирак не е „рай за терористи“ и иракчаните не са врагове на САЩ; САЩ са врагове сами на себе си. Иракският народ защитава своята страна от ционистко-империалистическия проект за колонизация на Ирак и господство над целия свят.
Иракчаните категорично отхвърлят окупацията и съпротивлението им срещу окупационните сили се явява тяхно легитимно право, както и за всички народи, вписващи се в рамките на международното право, предоставящо на народите право на самоотбрана против престъпни актове на агресия.
Според Нюрнбергския принцип тази окупация се явява военно престъпление. Иракската съпротива израсна като реакция на агресивната война, която водят САЩ и Британия при грубо нарушаване на международното право и хуманността. Американската армия и нейните наемници нямат право на пребиваване в Ирак. Колкото по-скоро завърши окупацията, толкова по-добре за народите на Ирак и САЩ.
Единственият морален и легитимен „политически процес“ , възможен за САЩ и Великобритания се явява незабавното завършване на окупацията. Това ще премахне причината за насилието и ще позволи на Ирак да се придвижи в направление към пълен суверенитет и самоопределение.Австралия, октомври 2005 г.