НЕОЛИБЕРАЛНИЯТ МОДЕЛ Е ЧЕРНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ОБЪРНЕМ
Република Венецуела е една от малкото страни в света, която понастоящем се осмелява да се противопоставя на диктата на САЩ. Вестник „Трудова Русия“ публикува извадки от лекцията на венецуелския президент Уго Чавес Фриас, изнесена в Института по философия на Руската академия на науките
Победната песен на неолиберализма прозвуча в края на 80-те години на миналия
век с падането на берлинската стена и разпадането на СССР. Започна да се говори,
че историята е завършена и че единственият възможен път за развитие е този на
капитализма: върху планетата ни като вятър на смъртта се разпростря влиянието
на глобализма.
Венецуела не остана настрана от това явление - през 1989 г. правителството й
подписа споразумение с Международния валутен фонд, който ни застави да провеждаме
т. нар. шокова политика: за постигане на финансово равновесие трябваше да снижим
работната заплата, да повишим цените, да приватизираме държавните предприятия.
Обявяването на този план предизвика народно въстание на 27 февруари 1989 г.,
потопено в кръв с хиляди убити. Но през декември 1998 г. ние спечелихме президентските
избори и започнахме стъпка по стъпка да разработваме нов път пред страната ни.
На 15 декември 1999 г. бе одобрена новата Конституция на Република Венецуела
и аз отново издигнах кандидатурата си за президент, а след изборите започнахме
да приемаме закони за социално-икономическото обновление на страната.
Винаги съм твърдял, че олигархията в Латинска Америка говори за демокрация,
само когато тя й е изгодна за обезпечаване на икономическите привилегии и експлоатацията
на мнозинството. С нашите закони ние се сблъскахме не само с местните богаташи,
но и със САЩ, чието правителство също говори за демокрация, но единствено ако
тя е полезна за защита на интересите му. То планира, организира и финансира
действията на враждебните на венецуелската демокрация групи и през април 2002
г. правителството ни бе свалено: военните кораби на САЩ бяха в нашите води,
самолетите им - на нашите летища, офицерите им бяха съветници на метежниците.
За сетен път се потвърдиха думите на Симон Боливар от 1828 г.: „Съединените
щати като че ли са предопределени от самото провидение да държат Южна Америка
в нищета и глад, прикривайки се зад името на свободата“.
И този път бе така - новото правителство отмени конституцията, хвърли в затвора
президента, министрите, губернаторите. Естествено, действията му бяха поздравени
от САЩ и от МВФ, който предложи нови заеми за възстановяване на „свободата“...
Една и съща история – като тази в Чили през 1973 г.
Но този път те се сблъскаха с неочаквана изненада. Венецуелците излязоха по
улиците, а нито един войник не изпълни заповедта да стреля по тях – дулата се
обърнаха срещу олигархията и правителството просъществува само 47 часа. Американските
кораби и самолети напуснаха страната ни и Венецуела възстанови своята Конституция.
Проведохме национален референдум и 60 % от гражданите ни казаха: 'Чавес не трябва
да напуска". При проведените избори спечелихме 20 от 22-та губернаторски
поста, 60 % от кметовете в страната (почти 100 % в големите градове).
По този начин народът на Венецуела утвърди не моето име, не моята личност, а
проектът, решението, изборът за отхвърляне на неолиберализма като заплаха за
народите (На Марс са намерени следи от вода и защо да не предположим, че някога
там е съществувала цивилизация. Наскоро разглеждах фотографии от тази планета
и под лупа върху една скала установих нещо като надпис „МВФ“. Дали животът там
не е бил погубен заради дейността на техния Фонд?).
Ние не подчиняваме държавата на пазара, а я преобразуваме в социална и правова,
която да ръководи развитието на нацията. Преди две години бяхме почти самотни
в тази борба, но днес в Латинска Америка са Лула в Бразилия, Нестор Киршнер
в Аржентина, Табаре Васкес в Уругвай.... На континента ни се обособява нова
геополитическа карта!
Във Венецуела провеждаме политика, която ни позволи да изземем от Вашингтон
контрола върху нефтената си индустрия. Уволнихме 17 хиляди технократи-либерали
и саботьори, като само през 2004г. за социални нужди съумяхме да пренасочим
почти 4 млрд. долара приходи от нефта! С помощта на Куба и нейната революция
започнахме изпълнението на план за премахване на неграмотността - вече успяхме
сред 1 300 000 души. С участието на стотици хиляди доброволци и кубински експерти
изграждаме общонационална система за здравеопазването, така че вече можем да
оказваме медицинска помощ на 15 от 25-те милиона венецуелци.
Неолибералните правителства, слуги на империализма, не влагат инвестиции в държавните
предприятия, за да ги доведат до фалит и на безценица да ги продадат на частниците.
Ние променихме нещата и след 4 години усилия всички основни държавни предприятия
в страната са на печалба. Това ни позволи за две години да насочим над 1 млрд.
долара в план за изграждане на жилища за народа, да предадем над 2 млн. хектара
земя на селяните, да осигурим по 100 долара месечна стипендия за 200 000 учащи...
Някои казват, че съм безумец, защото такива неща ги няма в нито една икономическа
теория.
Считам обаче, че прехваленият световен порядък на неолибералния капитализъм
ще рухне и, братя, хайде да му помогнем!
