СЪБИТИЯТА В ГРУЗИЯ И ЮЖНА ОСЕТИЯ
ГРУЗИЯ КАТО САТЕЛИТ НА САЩ
Населението на бившата процъфтяваща съветска република намаля от 5,5 милиона души през 1991г. до 4,6 милиона души през 2008г., което се дължи главно на емиграцията на голяма част от хората в трудоспособна възраст. Брутният вътрешен продукт по обменен курс е 2200 долара, а по покупателна способност – 4400 долара на човек от населението през 2007г., което е около 3 пъти по-малко от равнището в СССР преди 18 години. Като добавим и много по-неравномерното разпределение днес на този доход, е очевидно в какво тежко положение се намира голяма част от грузинския народ, на която реалните доходи са спаднали 5-6 и повече пъти в сравнение с периода на социализма. Безработицата е 13,6% при условие, че голяма част от трудоспособните е емигрирала, а друга голяма част е била принудена да се върне по селата, за да оцелее. Населението под линията на бедността, дори според официалната статистика, е 31% през 2006г. Дефицитът на платежния баланс достигна 2 милиарда долара през 2007г, а дефицитът на търговския баланс – умопомрачителните 3 милиарда долара, или 30% от брутния продукт, през същата година. Външният дълг беше 4,5 милиарда долара преди войната, а след нея сигурно ще нараства още по-бързо. Военните разходи надхвърлят 10% от брутния продукт, което е абсолютен рекорд сред страните от бившия СССР. Подобна милитаризация на икономиката би била непосилна за толкова малка и бедна страна ако доставяната военна техника не беше получавана под формата на кредит от страните от НАТО, сред които и България. След поражението през август тази година е очевидно, че режимът в Грузия не само няма да плати доставеното досега оръжие, но ще получи, като „хуманитарна” помощ, нови оръжия на кредит, за да води нова война.
За съжаление режимът на Саакашвили беше спасен след поражението, както с помощта на своите западни покровители, така и заради нерешителността на днешното руско ръководство. Този режим, характеризиращ се с патологична агресивност и милитаризъм, бесен антикомунизъм и русофобия, е ударната сила на най-войнствената реакция сред страните от бившия СССР. Той ще е непрекъснато източник на войни и кръвопролития, докато не бъде премахнат.ХРОНИКА НА ПЕТДНЕВНАТА ВОЙНА
На 23 ноември 2003г. в „независимата” от 9 април 1991г. бивша съветска република Грузия, беше извършена една от така наречените „цветни” революции. Един американски лакей – Шеварднадзе, беше сменен от друг, несравнимо по-агресивен лакей – Саакашвили, който открито започна подготовка за война в Абхазия и Осетия. Грузия се превърна в главна ударна сила на САЩ и НАТО на територията на бившия СССР. Специално подготвени грузински главорези участваха активно в „цветната революция” в Украйна и в опитите да бъде свалено с уличен метеж водещото независима политика правителство на Белорусия и превръщането и на тази страна в сателит на САЩ.
Oсновната цел на режима на Саакашвили беше подготовката на война, и той никога не е крил това. Само за няколко години военния бюджет на страната нарастна 33 пъти и достигна един милиард долара годишно. През същия период грузинската армия получи оръжие за 5 милиарда долара от редица страни от НАТО, също и от Израел, включително най-съвременни радари, средства за свръзка и управление, безпилотни самолети, танкове, зенитни ракети и реактивни системи за залпов огън. Грузински контингент от две хиляди души беше изпратен, за да участва в окупацията на Ирак.
Към 8 август 2008г. общата численост на грузинските въоръжени сили достигна 37,000 души без да броим 21,000 души национална гвардия и 100,000 души мобилизационни резерви, от които над 80,000 реално бяха мобилизирани в хода на конфликта. За сравнение числеността на въоръжените сили на България днес е само 32,000 професионални военнослужещи, без национална гвардия и без мобилизационни резерви, като по настояване на НАТО бяха унищожени мобилизационните запаси, които позволяваха мобилизирането и въоръжаването на поне 250-хилядна армия.
Числеността на грузинските сухопътни войски достигна 27,000 души, обучавани от 127 американски и 600 израелски военни съветници, без да се броят военните съветници от другите страни от НАТО и Украйна. Тези сили имаха на въоръжение 85 нови украински танка Т-72 снабдени със западни топловизори и електроника и над 200 танка от съветско време, намиращи се в резерв, над 300 други типове бронемашини, 85 самоходни гаубици вкл. 47 нови оборудвани с натовска електроника, над 60 реактивни системи за залпов огън, сред които супермодерните израелски ЛАР-160, над 50 пускови установки на зенитни управляеми ракети модернизирани от Израел и насочвани от най-съвременни американски радари, 30 супермодерни и секретни израелски безпилотни разузнавателни самолета Хермес, управлявани от израелски персонал. Стрелковото оръжие, противотанковите ракети, бронежилетките, системите за комуникации, за нощно виждане и спътникова навигация, компютрите за изобразяване на тактическата обстановка, дрехите и обувките – всичко беше най-съвременно американско и израелско производство. Военновъздушните сили имаха 12 щурмовика Су-25, 11 Л-39 Албатрос и близо 100 бойни и транспортни хеликоптера, от които близо половината американски. Флотът се състоеше от 2 ракетни кораба, вкл. един модерен френски въоръжен с ракети Екзосет, два десантни кораба получени от България и значителен брой патрулни катери. Сухопътните сили организационно се състояха от четири бригади, от които най-мощната четвърта бригада беше дислоцирана в Гори на границата с Южна Осетия, а основните сили (над 2000 души) на първа бригада бяха изпратени като окупационни войски в Ирак. От 14 до 26 юли 2008г. в Грузия НАТО провеждаше учение със символичното име „Незабавен отговор”, като във военноморската база Вазиани бяха стоварени 1200 американски морски пехотинци. Целта очевидно беше демонстрация на сила и опит за сплашване на руските сили в региона. В края на юли в Тбилиси пристига самият държавен секретар на САЩ, Кондолиза Райс, като според западните медии тя се опитвала да убеди Саакашвили да се откаже от военната авантюра, към която го тласкал вице-президентът на САЩ – печално известният Дик Чейни. Но Саакашвили и ястребите от Пентагона останали непреклонни, преценявайки че откриването на Олимпийските игри е най-удобният момент за атака, тъй като Русия е неподготвена и няма да успее да реагира достатъчно бързо.
На 4 и 5 август, спазвайки всички правила за маскировка, започва придвижването на четвърта и по-голямата част от трета грузинска бригада през районите, населени с грузинци в Южна Осетия, за обкръжаването на столицата на областта Цхинвали. Около 15,000 души, над половината от грузинските сухопътни войски, с над 70 танка, 100 оръдия и миномети, 30 реактивни системи за залпов огън преминаха през нощта на 7 срещу 8 август в решително настъпление след мощна артилерийска подготовка. Срещу тях се намираха само 2000 осетински опълченци и 500 руски миротворци, въоръжени само с леко пехотно оръжие, няколко стари танка и 20 оръдия и миномети. Грузинците постигат тактическа внезапност и изглежда, че нищо не може да попречи на плановете на грузинското командване да окупира Южна Осетия за един-два дена, преди Русия да успее да реагира и след това, използвайки планинския терен и модерното си оръжие, да задържи завзетите територии, като нанесе тежки загуби на руската армия и същевременно използва бойните действия, за да прогони осетинците от родните им места. Сутринта на 8 август, след продължилия цяла нощ масиран артилерийски обстрел, грузинските сухопътни сили обкръжават малобройните защитници на Цхинвали и нахлуват в града. Но още в този момент, в първите часове, плановете на грузинското командване започнаха сериозно да се объркват. Защитниците на Цхинвали, въпреки огромното превъзходство на агресора, оказаха решителна съпротива и в града се разгоряха тежки улични боеве. Над 35,000 осетинци или около 50% от населението на областта побягнаха към границата с Русия, като колоните с бежанците бяха обстрелвани от грузинската артилерия и авиация. Руското командване в Кавказ беше изненадано от началото на грузинската офанзива. То очакваше тя да започне след Олимпийските игри и особено след края на курортния сезон, тъй като приходите от туризъм са много важни за грузинската икономика. Вдигнати по тревога, частите на 19-та мотострелкова дивизия от 58 армия на Северокавказкия военен окръг веднага се насочиха към зоната на боевете. Проблемът е, че тези войски трябваше да преминат 146 километра от Владикавказ до Цхинвали, от които 119 километра по тесни планински пътища, множество тунели, включително намиращия се на 2800 метра височина и дълъг 3600 метра Рокски тунел. Общата численост на руските сили беше около 20,000 души, въоръжени с 150 танка и 300 бронемашини, а основната ударна сила бяха 80 самоходни гаубици и установки за залпов огън и две пускови установки на тактически управляеми ракети Точка, каквито грузинците не притежават. Като цяло те не превъзхождат грузинските сили нито по численост, нито по количество на въоръжението, при това ще пристигат на части в района на конфликта. Разбира се, руската армия можеше да изпрати и по-големи подкрепления, но за това щеше да е нужно много повече време.
Неслучайно на 9 август режимът на Саакашвили се чувстваше вече победител и министъра на „обединението” на Грузия, Якобашвили, благодари на Израел за военната помощ при въоръжаването и обучението на грузинската армия. Неговите думи са показателни: „Израел трябва да се гордее със своите специалисти, които обучиха и въоръжиха грузинската армия...Ние разгромихме цяла руска дивизия и убихме 60 руски войници само вчера. Руснаците загубиха 50 танка, а ние свалихме 11 техни самолета. Целият свят вече разбира, че това което става тук ще определи бъдещето на региона, на централна Азия и на НАТО. Всяка бомба, всеки снаряд срещу нас са насочени срещу демокрацията, Европейския съюз и САЩ”. По-точно целите на войната и плановете на режима в Тбилиси трудно могат да се формулират.
Дори на сутринта на 11 август 2008г. обстановката в зоната на бойните действия с нищо не предвещаваше предстоящата военна катастрофа на грузинската армия. Нейните части се бяха закрепили на 8-10 километра южно от Цхинвали на добре оборудвани в инженерно отношение отбранителни позиции на господстващите височини. Грузинската артилерия, понесла дотогава минимални загуби, водеше интензивен огън по руските войски и осетинските опълченци както и по Цхинвали, а грузинската противовъздушна отбрана, прикриваше сравнително успешно своите войски от руските въздушни удари и успя да свали през изминалите 3 дена 4 руски самолета, сред които един тежък бомбардировач Т-22М3.
Но от втората половина на 11 август руските сили в Осетия преминаха в решително настъпление и към края на деня организираната съпротива на грузинската армия практически се прекрати. Мощният ракетно-артилерийски удар, с използване на самоходни гаубици, неуправляеми ракети и управляемите ракети Точка, подави и унищожи първо грузинската артилерия, а след това се стовари с цялата си мощ върху грузинската пехота и танкове. Дезорганизираната и понесла чувствителни загуби армия на Саакашвили, за няколко часа изчезна от бойното поле, превръщайки се в бягаща тълпа, захвърлила цялото си тежко въоръжение.
Какви изводи могат да се направят за военните резултати от този конфликт? Пропагандният балон за превъзходството на натовската техника и обучение се спука пред очите на целия свят. Обучената и въоръжена по съвременните стандарти от НАТО грузинска армия, беше напълно разгромена практически само за един ден от приблизително равна по численост армия, която, в най-добрия случай, демонстрира равнище на въоръжаване и обучение на Групата съветски войски в Германия от 1985г. Руската армия, в която равнището на автоматизация на управлението е все още на нивото хартиени карти, пергел, линийка и полеви телефон или радиостанция, войските използваха оръжие от съветската епоха, авиацията хвърляше практически само неуправляеми фугасни бомби, а артилерията стреляше с обикновени осколочно-фугасни снаряди, с неочаквана бързина разгроми армия, снабдена с най-съвременни средства за свръзка, спътникова навигация, системи за електронно разузнаване и нощно виждане, автоматизирани компютърни системи за управление на войските и всичко това, което НАТО смяташе за свое решаващо предимство. Освен това грузинците имаха и предимството на внезапното нападение и постигнатата тактическа изненада. В крайна сметка на бойното поле решаващи се оказаха, не „чудесата” на т.нар. „информационната епоха”, с които Западът толкова се гордее, а основните характеристики на оръжието (далечина, скорострелност и точност на стрелбата на артилерията например) и, в още по-голяма степен, мотивацията и готовността за саможертва на тези които употребяват оръжието. При това трябва да се признае, че грузинската армия беше обработвана успешно с пропаганда на омразата към осетинците и руснаците дълго преди конфликта и в това отношение дори превъзхождаше другите западни армии. Всичко това позволява да се направи изводът, че при сблъсък с добре въоръжен и готов за решителна съпротива противник, и пред перспективата да се понасят значителни собствени загуби, армиите на НАТО много бързо ще се деморализират и ще губят боеспособност, въпреки „информационното превъзходство”, което имат. С други думи, сухопътните сили на този военен блок не са надежден инструмент за агресия и не отговарят на претенциите му за световно военно превъзходство. Това, разбира се, не означава, че НАТО ще се откаже от своите амбиции за световно господство с военна сила, а просто ще търси други средства и начини да постигне тази цел, например чрез постигане на абсолютно превъзходство в ядрените стратегически оръжия, което би довело до нова надпревара в ядрените оръжия и би увеличило риска от ядрена война.ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ЦК НА ЕДИННАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА ГРУЗИЯ
Грузия е хвърлена в поредния кървав хаос. Братоубийствената война на грузинска земя се развихри с нова сила. Предупрежденията на нашата партия и прогресивните общественици за опасността от милитаризацията на страната и от профашистката, националистическа политика на властите, за наше огромно съжаление се сбъднаха. Грузинските власти за пореден път организираха кървава касапница с подкрепата на някои западни страни. Позорът, с който заляха грузинския народ днешните власти, ще трябва да се трие с десетилетия.
Грузинската армия, въоръжена и обучена от американски инструктори и използваща американско оръжие, подложи на варварско разрушение град Цхинвали. Под бомбите загинаха мирни жители, осетинци – наши братя и сестри.
Загинаха и мирни жители, грузинци както в зоната на конфликта, така и в цяла Грузия. ЦК на нашата партия изразява дълбоко съболезнование на роднините и близките на всички загинали. Цялата отговорност за поредната братоубийствена война, за всички загинали деца, жени и старци, жители на Южна Осетия и Грузия, пада изключително и единствено върху днешния президент на Грузия. Безотговорността и авантюризмът на режима на Саакашвили нямат граници. Президентът и неговите помагачи безусловно са престъпници, които трябва да бъдат съдени. Единната компартия на Грузия моли широката общественост да не поставя знак на равенство между днешното грузинско ръководство и народа на Грузия, и да подкрепи грузинския народ в борбата му срещу престъпния режим на Саакашвили.
Призоваваме всички политически сили, обществени движения и народа на Грузия да се обединят за освобождението на страната от антинародния, русофобски и профашистки режим на Саакашвили.