ФИДЕЛ
На 14 февруари 2008г. Народното събрание на Република Куба избра за президент на страната Раул Кастро. С това досегашният ръководител на кубинската революция – Фидел Кастро – окончателно се оттегли от политическата сценаq след като близо половин век беше в центъра на световната политика. Събитието не можеше да остане незабелязано от световните средства за информация – Фидел е ярка, емблематична фигура на нашето съвремие; може да се каже, че той е една от най-забележителните личности не само в историята на ХХ век, но и в цялата политическа история на човечеството; хора като него могат да бъдат гордост за всеки народ; името му е синоним на благородство, мъжество и рицарска лоялност към угнетените трудови хора от Куба, от Латинска Америка и от целия свят.
Фидел е роден на 13.08.1927 г. в едно от най-богатите семейства на Куба, завършва с отличие католически лицей и право в Хаванския университет, като същевременно е и отличен спортист – занимава се с бейзбол и получава оферти да се състезава в американски професионални клубове. През 1952 г., веднага след военния преврат на 10 март, извършен от генерал Фулхенсио Батиста – отдавнашен слуга на американската криминална и финансова мафия – младият юрист Фидел Кастро отправя искане до главния прокурор на републиката изправяне на превратаджията пред съда по обвинение за нарушаване на конституцията на страната и да бъде поискана присъда от сто години. След като става ясно, че прокуратурата няма да предприеме нищо, Фидел заедно с още 160 свои другари започва подготовка за въоръжена народна борба срещу военния режим. През нощта на 26 юли 1953 г. революционерите атакуват казармата „Монкада” в град Сантяго де Куба с намерение да вдигнат въстание и да поведат народа към столицата. След неуспеха на акцията, при което са подложени на зверски изтезания и са избити по–голямата част от пленените бунтовници, Фидел и неколцина други са осъдени на доживотен затвор. Пред съда Фидел произнася блестяща защитна реч речта е произнесена по памет, тъй като на Кастро не е дадена хартия и писалка, за да подготви защитата си, и е стенографирана от присъстващи в съдебната зала наблюдатели; по-късно тя е публикувана и става известна под името „Историята ще ме оправдае”), която е свидетелство за величието на човешкия дух – ако съвременен човек не е запознат с този уникален документ на епохата, представите му за реалността, в която живее, до голяма степен ще са непълни и едностранчиви.
През 1955 г. Фидел е амнистиран и заминава за Мексико, където подготвя нов въстанически отряд. На 02.12.1956 г., след рисковано прекосяване на Карибско море с прогнилата рибарска яхта „Гранма”, 82 бунтовници (сред които един аржентинец – д-р Ернесто Гевара), начело с Фидел, дебаркират на кубинския бряг и започва героичната епопея на партизанската народна война в Сиера Маестра. Най-високата планина в Куба скоро става свободна партизанска територия и оттук вълната на революцията се разлива из цялата страна, обхваща всички угнетени слоеве на обществото и само след две години американската марионетка Батиста е принуден да бяга при своите кукловоди в САЩ.
Денят на победата на кубинската революция, 01.01.1959 г., е началото на социалистическото строителство на Острова на свободата (социалистическият характер на кубинската революция е провъзгласен малко по-късно – непосредствено след нападението и разгрома на 1600 финансирани от ЦРУ наемници през пролетта на 1961 г.) Трудностите по пътя на социализма в Куба са изключително големи: - отчайваща икономическа изостаналост на страната; - икономическа изолация и ембарго, наложени от САЩ; - непрестанни провокации и нападения, подготвяни от ЦРУ, жертва на което стават 3800 кубински граждани, а други 1800 са осакатени; - двуличното поведение на съветския ръководител Никита Хрушчов и предателската политика на неговите последователи през периода на „перестройката”, и т.н. Въпреки всичко обаче кубинският народ, начело с комунистическата партия и Фидел, успя да устои и да запази социализма вече близо 20 години след разпадането на СССР, само на 90 мили от бреговете на „всемогъщата” империя на долара. И днес, по данни на ООН, въпреки неимоверните трудности, социалистическа Куба изпреварва по своето „равнище на човешко развитие” капиталистическа България, членуваща в прехваления Европейски съюз, където уж се изливат благодеяния от страна на хуманни и богати филантропи, а всъщност алчни лешояди и паразити от рода на Гад Зееви, Прамод Митал и пр.
За успехите на Куба не малка е заслугата на Фидел Кастро с неговите необикновени човешки качества и несломим дух. За това личност от мащаба на Фидел е трън в очите на мракобесниците и експлоататорите от целия свят. Техните журналистически слуги не са спирали и не спират да сипят хули, клевети и откровени измислици по негов адрес, за да дискредитират светлия пример на бореца срещу империализма.
По повод на оттеглянето на Фидел от активна политическа дейност британският „Файненшъл Таймс” нарече Фидел „театрал, който разори страната си”. Такова изказване би могло да се съгласува с елементарната логика само при положение, че преди революцията страната е процъфтявала, само при положение, че преди революцията страната не е представлявала буквално огромен публичен дом за североамериканските гангстери. Достатъчно е човек да види ужасяващите условия за живот във фавелите на „проспериращите” латиноамерикански държави, да си спомни за масовите кланета в Гватемала и Салвадор, за избитите свещеници и изнасилените монахини в тези страни, за стотиците детски трупове – жертви на „ескадроните на смъртта” в Бразилия през 70-те години, за десетките хиляди безследно изчезнали в Аржентина, Чили, Парагвай, за да разбере от какви „блага на прогреса” Фидел е лишил своя народ като се опълчи срещу диктата на янките.
Критиците винаги изтъкват, че в Куба при Фидел нямало демокрация, нямало свободни избори. А къде има? Да не би да има свободни избори в Съединените щати, където единствената партия – партията на транс-националните корпорации и банки – се бори със самата себе си за разпределение на местата в Конгреса, Сената, Белия дом? Кой в САЩ може да финансира предизборни кампании, струващи десетки и стотици милиони долари, освен финансовите акули, ограбващи целия свят? И кой във Щатите би могъл да се противопостави в равностойна надпревара на тези некороновани капиталистически барони? Или може би има свободни избори в бивша Югославия и днешна Сърбия, където на „свободните” избиратели беше заявено в прав текст: „или гласувайте за правилния кандидат” (преди това – Джинджич, сега – Тадич), „или, ако проявите своеволие, ви очакват изолация, ембарго, може би нови бомбардировки, очаква ви разруха, но предизвикана не отвътре, а отвън” – само съвършено безочлив човек, без капка лично достойнство може да се подпише под твърдението, че подобни избори са честни, свободни, демократични...Големите радетели за демокрация обявиха избора на Тадич в Сърбия за „победа” – обаче победа на страха, а не на свободата и човешкото достойнство.
И, връщайки се към въпроса за демокрацията в Куба, би било редно да се запитаме: каква кауза би защитавала евентуална анти-кастристка опозиция в тази страна? Никаква друга кауза, освен каузата на страха, на покорството, на потъпканото човешко достойнство. „Дайте да се подчиним на богатите и всесилните – може да ни подхвърлят от милост някое залъче!” — това е единствената възможна алтернатива на социалистическото управление в Куба (нима не е точно такава каузата, която проповядваха и проповядват, всички политически „герои” у нас след 1989 г., като се започне с Андрей Карлов Луканов, Желю Митев Желев, Симеон Борисов Сакскобург-готски и се свърши с новите кандидати за слава от рода на Бойко Борисов). Такава опозиция, при това подкрепяна и инспирирана отвън чрез интриги, ултиматуми, финансови инжекции, по никакъв начин не може да бъде смятана за демократична опозиция, а изборите, в които тя участва – за свободни избори. За това демокрацията в страна като Куба е демокрация в много по-голяма степен, отколкото демокрацията в България, Сърбия и в още десетки други страни, които са поставени на колене пред властелините на Империята.
Съвременна Куба, която уж била оставена в разруха от Фидел, се гордее (наред с великолепното си здравеопазване и служещата за пример в Латинска Америка система на образование) с един знаменателен факт и той е изписан с големи букви в центъра на Хавана: „Поради глад и мизерия в света” (т.е. в света на частния капитал) „всекидневно умират 25 000 деца; в Куба – нито едно”.
Именно поради тази причина Куба и днес, когато Фидел си отива от активната политика, продължава да бъде надежда за угнетените и онеправданите от целия свят, продължава да бъде „territorio libre de las Americas” – свободната територия на Америките.
А на Фидел, изразявайки нашето възхищение и признателност за достойно изминатия път, пожелаваме още дълги години ползотворна творческа дейност в името на освобождението и спасението на човечеството.