РАДИКАЛЕН ЕКО-ПРОТЕСТ В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ (27.02.2009). ПОВЕЧЕ ЗА „КРИТИЧНАТА МАСА” КАТО ТАКТИКА НА БОРБА

РАДИКАЛЕН ЕКО-ПРОТЕСТ В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ (27.02.2009).

ПОВЕЧЕ ЗА „КРИТИЧНАТА МАСА” КАТО ТАКТИКА НА БОРБА

На 27 февруари 2009г. природозащитници организираха радикална протестна акция в центъра на София. Поводът за нея беше обявеното уволнение на директора на Природен парк „Витоша” – Тома Белев, станал неудобен с борбата си против незаконното застрояване на Витоша. Около 200 души (сред тях комунисти, анархисти и активисти на „Призив”) блокираха в 17.00 кръстовището на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий”, където те останаха за близо половин час. Полицията се оказа напълно изненадана и неподготвена за акцията и пристигна едва към 17.10ч. Оттук-нататък до края на протеста започнаха да текат постоянни полицейски проверки, съчетани с незаконно заснемане на акцията от страна на оператор на полицията, а и на редови полицаи. Към 17.30 протестиращите тръгнаха по ул. „Граф Игнатиев” в посока площад „Славейков” и блокираха кръстовището на ул. „Г.С.Раковски” и „Граф Игнатиев”. Оттам с викове „Витоша” и „Природа, не бетон!” хората се отправиха по ул. „Г.С.Раковски” в посока Военния клуб и Руската църква, като до кръстовището с бул. „Цар Освободител” броят на протестиращите беше нараснал на над 500. Броят на полицаите също нарасна, но това не уплаши хората и най-радикалната част от тях се насочи към клона на Първа инвестиционна банка (ПИБ), намиращ се срещу парламента. ПИБ са едни от основните инвеститори в унищожаването на Витоша, поради което са си спечелили омразата на природозащитниците. Пред клона на банката протестиращите скандираха „Фалит!” и „Хищници банкери – мръсни кожодери!”. С това акцията завърши, а няколко дни по-късно се разбра, че директорът на Природен парк „Витоша” НЯМА да бъде уволнен. Това беше една малка тактическа победа, но тя без съмнение доказва, че протестите, още повече радикалните протести, не са безсмислени, както не е безсмислено да се бориш – мит, който буржоазната пропаганда упорито втълпява по всякакъв начин на хората.

Няколко думи и за тактиката на борба, приложена от еколозите при тази акция.

Тактиката на протест чрез блокиране на възлови пътни артерии е известна още като „Критична маса” (от анг. Critical mass). Смята се, че тази тактика е възникнала в САЩ през 1992г. като инициатива на велосипедисти, скейтъри, хора на ролкови кънки и др. да излизат масово на протест по улиците с искане за вело-алеи и чист въздух в големите градове. Първата такава проведена акция е проведена в Сан Франциско, в петък, 25 септември 1992г., а впоследствие тя започва да се провежда в последния петък на всеки месец в градове по целия свят. Основният лозунг на така родилото се международно протестно движение е: „НЕ ПРЕЧИМ НА ДВИЖЕНИЕТО, НИЕ СМЕ ДВИЖЕНИЕТО”.

Впоследствие тази инициатива се разраства и се прилага в протестите на различни социални групи по целия свят (за опита от прилагането на тактиката на „критичната маса” ние подготвяме специален материал). Но нека вземем дори само опита за последните 4-5 години от протестите в България на нашия уж „заспал”, с „робска психика” народ – при най-значимите протести през този период – и като ефектност, и като ефективност – беше приложена именно тактиката на „критичната маса”.

Ето някои примери:

Студентските протести от март 2004г. срещу поскъпването на картите за градски транспорт в София водят до блокиране на „Орлов мост” и въобще на движението по „Цариградско шосе” от повече от 1000 недоволни студенти: http://www.vobg.net/article.php?id=213

Борбата на хората от Суходол срещу незаконното сметище в техния квартал. През лятото на 2005г. беше блокиран пътят към сметището и се стигна до невиждани за българските условия сблъсъци: http://www.vbox7.com/play:fb98a9d8 . През пролетта на 2008г. също се стигна до подобен радикален протест: http://www.vbox7.com/play:f03013dc . На 14 декември 250 суходолци блокираха и Околовръстния път (виж форума: „Какво се случва” > „България” > „Суходол отново на бунт” http://septemvri23.bestforumonline.com/forum-f1/topic-t86.htm ).

На 2 юли 2007г. е организирана блокада на „Орлов мост” в знак на протест срещу незаконното решение на съда, позволяващо строителство в Природен парк „Странджа”. В акцията участват около 300 природозащитници, близо 40 от тях са арестувани. Този и последвалите еко-протести спомагат „Странджа” да бъде спасен от хищните лапи на капитала. Повече информация за акцията от 2 юли 2007г.: http://bulgaria.indymedia.org/article/16936 .

На 4 юли 2007г. 600 стачкуващи миньори от „Марица-Изток” правят опит в знак на протест да блокират международния път Русе-Свиленград. Те са разпръснати със сълзотворен газ, един миньор е тежко пребит от полицията. Това е един от най-бруталните случаи на полицейско насилие срещу протестиращи в България за последните 20 години: http://www.vbox7.com/play:b6acfc3d

През есента на 2007г. се проведе знаменитата 40-дневна стачка на българските учители – може би най-голямата стачка в България за последните 60 години. В нейния най-радикален период, към края на октомври 2007г., също на много места се стигна до прилагане на тактиката на блокиране на стратегически пътни артерии: тогава в София бяха блокирани кръстовищата на ул. „Г.С.Раковски” и „Граф Игнатиев”, пред Софийския университет и на „5-те кьошета”, учителите във Враца, Перник и Дупница блокираха международния път Е-79 (Видин-Кулата), учителите в Плевен блокираха пътя София-Плевен, 1500 учители от Русе блокираха граничния пункт „Дунав мост” и др.под. Макар и разпръснати, некоординирани, за кратко време и с неголям брой участници, тази серия от блокади засега може би е най-значимото проявление на прилагането на тактиката на „критична маса” в България (повече информация: http://indymediabg.org/article/18404?comment_order=asc ).

През есента на 2008г. работниците от „Кремиковци”, неполучавали от три месеца заплатите си, също приложиха тактиката на блокиране на стратегически пътни артерии. На протеста на 29 октомври пред Министерството на икономиката и енергетиката на два пъти за по 15 минути беше блокирано движението по ул. „Г.С.Раковски” (виж видео тук: http://www.vbox7.com/play:892df802 ; такива блокади имаше и през следващите дни на протести, а на 12 ноември се стигна до блокада на магистрала „Хемус” ( http://news.ibox.bg/news/id_1723784683 ) . Това накара правителството бързо-бързо да намери пари за работниците от „Кремиковци”.

Явно е, че има за какво да се замислим относно тактиката на „критичната маса”. При добра организация тя може да донесе значими резултати за каузата на протестиращите. Но няма съмнение, че и властта постоянно се стреми да неутрализира ефекта от този род акции и да го сведе до минимум. Затова тактиката на „критичната маса” се нуждае от постоянно творческо обновяване и усъвършенстване.