ДЕКЛАРАЦИЯ
НА ПАРТИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ (ПБК) ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС)
От 1 януари 2007 година България стана официално член на Европейския съюз(ЕС). Партията на българските комунисти (ПБК) смята за свое задължение да изрази отношението си към този акт. Следва да се отбележи казионния възторг, проявен от буржоазните средства за масова информация и от т.нар. „политическа класа”, т.е. представителите на управляващата коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, а също и от почти цялата парламентарна „опозиция”. Това бе опит да бъде представено това събитие като начало на възход и прогрес, „за което си били стрували жертвите досега”. За чест на българските трудещи се, трябва да кажем, че масата от тях проявиха съвсем друго поведение, което бе далеч от изкуствено създаваната еуфория.
Оценката на това присъединяване, както и прогнозите за неговото въздействие върху бъдещето на страната не могат да бъдат верни, ако не се анализира цялостния процес, довел до това събитие и не се даде ясна характеристика какво представлява самият ЕС. В условията на пълен провал на т. нар. „реформаторска политика” на контрареволюционните кръгове един от последните козове за манипулация на масовото съзнание стана залъгалката за влизане в ЕС като средство за подобряване на положението на трудещите се. Самото това влизане бе представяно като безалтернативно и фактически не бе подложено на обществена дискусия и референдум.
Тук е нужно ясно да се каже, че в основата на обединението наречено ЕС стоят преди всичко интересите на най-едрия капитал на Западна Европа.Той е принуден да се консолидира във връзка с предизвикателствата, които му отправя съвременната епоха. В процеса на разширяване, включващо бившите социалистически страни, ключова роля играе стремежът за тяхното „усвояване”, а по-точно завладяване като пазари и като източник на стопански фактори – суровини, материали, и преди всичко квалифицирана и ефтина работна ръка, каквато например, страните от т.нар. „Трети свят” не могат да доставят в достатъчни количества. В тази връзка не бива да се хиперболизират противоречията между ЕС и САЩ. „Евробюрократите” като изразител на общите интереси на консолидирания „еврокапитал” осъществяват тази експанзия на Изток в сътрудничество с американската администрация и инструментите на глобализма – Международния Валутен фонд(МВФ), Световната банка, Световната търговска организация(СТО) и други, а най-вече НАТО.Но решаващи в политическата воля за „разширение” на ЕС остават целите и интереси на едрия западноевропейски капитал. Като изхождаме от горната оценка трябва да подчертаем, че при съхраняването на днешната ни политическа и социално-икономическа конфигурация опасността след влизането в ЕС да се ускорят процесите на разграждане на българската държавност, разрушаване на българската икономика и на депопулация на страната се засилва. В този смисъл е нашето твърдо неприемане на влизането на България в ЕС.
Въпреки факта, че нашата Родина бе вкарана от „политическата ни класа” и под натиска на чужди интереси в един гео-политически капан, това не бива да ни довежда до отчаяние. Партията на българските комунисти заявява, че даже в условията на този геополитически и геоикономически капан - ЕС, заедно с прогресивните и демократични сили на континента тя ще търси алтернативи. Още тук ще заявим, че ние виждаме тези алтернативи в различни посоки и области – укрепване на комунистическото и работническото движение на Балканите, развитие на широки връзки с Русия и страните от ОНД, Китай и други. Но най-вече алтернативата е в създаването на условия за провеждането на национално-отговорна политика по формиране на мястото на текущия неолиберален модел на солидарен тип отношения, на система на социална справедливост, без експлоатация на свои и чужди, на система на колективизъм и социален хуманизъм. На този социален стремеж Партията на българските комунисти (ПБК) ще посвети своите политически усилия и действия. Ние вярваме, че рано или късно нашите цели ще се сбъднат защото те отговарят на интересите на мнозинството трудещи се у нас.