ЧУЖДИТЕ БАЗИ И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Контраадмирал о.з. Дичо УЗУНОВ
Тези дни отново, и за кой ли път от 1999 г. досега, на дневен
ред се поставя въпросът за установяване на американски военни бази на българска
територия. Като основен претекст в последните три-четири години се посочва,
че били предназначени за борба с международния тероризъм. В същото време обаче
има информация, че решението за преразглеждане на дислокацията на споменатите
бази е взето още преди терористичните актове в САЩ на 11 септември 2001 г.
През месец декември 2003 г. в България дойде зам.-министърът на отбраната на
САЩ Дъглас Фейт. Той трябваше да проведе разговори относно настанявянето на
американски бази на наша територия. След отпътуването си той изразил голямото
си удовлетнорение от посещението в България. По bТV, на 10 декември 2003 г.,
бе излъчено, че „американският заместник-министър на отбраната обяви, че е щастлив
от позитивната реакция у нас на американската стратегия за предислоцирането
на бази“.
Едва ли можем да се учудваме на щастието на високопоставения гост, нито на позитивната
реакция на тогавашните ни раболепни управници. Само 10 дни по-късно българският
парламент прие декларация, с която се дава подкрепа на тогавашното правителство
да продължи преговорите със САЩ за разполагане на техни военни бази у нас. След
приемането на този документ, народният представител проф. Андрей Пантев обяви
декларацията за позорна. А какво направихме и какво правим ние, българските
граждани? Стоим безучастно като молепсани и чакаме чудо от някаква нова Кана
Галилейска. Страната ни от цветуща допреди години, сега се бори за предпоследното
място в Европа. Вместо да се възползваме от благоприятното си геостратегическо
положение, станахме заложници на чужди интереси.
Сега България е изправена пред сериозната опасност на територията й да бъдат
настанени американски военни бази. Те ще подсигурят политиката на американската
експанзия, ще всяват страх у страните от региона пред световния хегемон. Опитите
да се внуши на българските граждани, че базите у нас ще бъдат малки или пък,
както се твърди напоследък, че щели да бъдат не чисто американски, а за съвместно
ползване, се предназначени само за наивници.
За целта САЩ разполагат с богат арсенал от икономически, военни, политически
и информационни възможности. При това, голяма част от постигнатото дължат на
предварително разположените по важни стратегически направления свои военни бази
по цял свят. На тях разчитат и в сегашната си експанзия към Кавказкия регион,
басейна на Каспийско море, Средния изток и Централна Азия. Но не за да спрат
дотук.
Още преди да се намесят във Втората световна война, САЩ решават, че е дошло
време да се реанимират идеите за „американското жизнено пространство“ на някогашния
държавен секретар Джон О’Съливан. През 1845 г. той издава своя “Манифест дестини”
(Манифест на предопределението), в който се посочва, че „Америка е определена
от Бога и Провидението да наложи на целия свят собственото си разбиране за демокрация“.
В същото време САЩ съживиха и изпълняват учението на военния теоретик контраадмирал
Алфред Мехен (1840-1914). Според него, за осъществяването на световно господство,
е нужно наличие на морско могъщество, постигнато чрез укрепване на ВМС, на търговския
флот и на военноморските бази. (По пътя на тази логика, впоследствие бива обоснована
необходимостта от придобиването на бази и за ВВС. Между другото – Мехен е и
родоначалник на съвременната американска идея за създаване на „Корпус на мира“).
Но това не е всичко. САЩ днес следват също и идеите на английския геополитик
Маккиндер. Преди 100 години, в интерес на английската колониална политика, той
издинга доктрината за значението на Централна Азия като ключ при осъществяване
на световно господство. В същото време Макиндер добавя, че това е възможно само
ако не се допусне съюз между Германия и Русия.
Водени от предписанията на тези доктрини, САЩ се заемат със създаването на мощни
ВМС и с изграждането на широка система от военни бази, разположени на важни
стратегически направления, и на първо място на територията на някои техни съюзници.
Първа Великобритания изрази своите опасения от това развитие на нещата. През
1951 г. Чърчил писа: „Не трябва да забравяме, че като създаваме американска
база у нас, ние се превръщаме в мишена, а може би и в център на мишената“. Военните
бази биват сухопътни, военновъздушни, военноморски, ракетни, противоракетни
и смесени, според вида на използваните въоръжени сили и родове войски.
Освен това, САЩ са се устремили и към създаване на космически военни бази, откъдето
може да бъде поразена цел във всяка точка от земното кълбо.
Благодарение на своите изнесени напред военни бази, досега те са осъществили
над 200 военни интервенции в други страни.
След края на Втората световна война САЩ излязоха с укрепнала икономика и с огромна
военна мощ. Техните въоръжени сили наброяваха 12 милиона души. За 1982 г. имаха
1500 военни бази в 32 държави, предназначени за разполагане на американските
сили не за отбранителни действия, а за бързо реагиране и развръщане при изпълнение
на планове за нападение на едни или други страни.
В своята цялост американските военни бази, включително и разположените на Аляска,
образуват обръч около Руската федерация днес. Ето как американският адмирал
А. Бърк, в годините на студената война, рисува тази картина: „Нашите войски
и бази, корабите и авиацията, представляват трамплин за скок срещу Съветска
Русия. Те са разгънати по такъв начин, че практически обкръжават Русия от всички
страни. Погледнете картата на света и ще се убедите, че те напомнят челюсти
на огромен крокодил, готови да се затворят всеки момент“. Тази картина впрочем
и сега не се е променила. Нещо повече, този обръч е уплътнен с новоустановените
американски бази в Средноазиатските държави – Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.
Те са поискани уж за обслужване на войната срещу Афганистан, но като се погледне
геостратегическото им местоположение, се разбира, че тяхното предназначение
е друго.
Заедно с разширяването на НАТО на изток, САЩ искат (без това да е предвидено
във Вашингтонския договор от 1949 г.) да се възползват от положението си на
водеща сила в Алианса и да разположат свои бази на територията на новоприетите
страни.
Първият пример за това е изградената в Унгария голяма военновъздушна база Тасар.
Показателен и фактът, че след агресията на НАТО срещу Югославия през 1999 г.,
не Алиансът, а САЩ си изградиха в Косово впечатляваща по своите размери военна
база „Бондстийл“, както и пет други бази, освен трите бази в Босна и Херцеговина.
За чужди военни бази на наша територия се заговори още през 1999 г., но по-късно
се разбра, че ставало въпрос не за натовски, а за американски бази. Не след
дълго този въпрос почти заглъхна, за да излезе отново на дневен ред в началото
и в края на 2003 г., в началото и в края на 2004 г. и от време на време през
настоящата 2005 г.
В началото на март т.г. главнокомандващият на американските войски в Европа
ген. Джеймс Джонс направи изявление, че САЩ били готови да започнат преговори
за установяването на техни бази на българска територия. Така, че сега сме на
режим подслушване. Заедно с възможните места за военновъздушни бази, обсъждан
е и въпросът за създаване във Варна на т. нар. център за морски суверенитет,
който ще има за задача да следи за движението на всички плавателни съдове в
Черно море, съвместно с грузински и турски централи.
Пентагонът проявява интерес и към района на нос Калиакра, който предоставя добри
условия за изграждане на мощна радиолокационна станция, подходяща за използване
в комплекс с евентуална противоракетна база.
Но нека се спрем на един твърде важен въпрос – съвместимо ли е установяването
на чужди бази у нас с разпоредбите на Българската конституция.
В Българската конституция няма разпоредба, която да оправомощава Народното събрание
да дава разрешение за установяване на чужди бази на територията на страната
ни.
Разпоредбата на т. 11, чл. 84 от Конституцията дава право на парламента да разрешава
само пребиваване на чужди войски на наша територия, и гласи, че Народното събрание
„разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната,
както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването
им през нея“.
Главното, което ни интересува в този текст е, че Народното събрание разрешава
пребиваването на чужди войски на територията на страната. Въпросът е дали цитираният
текст дава правно основание на Народното събрание да разрешава установяването
на чужди военни бази на наша територия.
Ако тези бази се състояха само от войски с личното си оръжие, отговорът щеше
да бъде положителен. Но нещата са далеч по-сложни. Военната база се състои от
четири главни елемента: територия, войски, бойна техника (артилерийски системи,
ракети, танкове, самолети, кораби и др.) и техническо и тилово осигуряване.
Най-важният от посочените елементи е територията. Тя е свързана с въпроса за
отстъпване на държавния суверенитет върху част от българската територия на друга
държава, в случая нашата стран, в чиито граници се разполагат останалите три
главни елемента.
Районът, в който могат да се настанят временно пребиваващите войски, не може
да се ползва с правото на екстериториалност, докато територията на военната
база, според досегашната практика, се ползва с такова право. Следователно Народното
събрание няма правомощията да отдава българска територия за устройване на чужди
военни бази.
Че Народното събрание не е оправомощено да отдава българска територия за чужда
военна база, което е свързано с отказ на държавата от упражняване на своя суверенитет
върху тази територия, се вижда ясно и от текста на т. 3 от чл. 1 на Конституцията:
„Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция
или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.
Вярно, в прекия смисъл на думата тук става въпрос за осъществяване на суверенитета
от държавна институция, като например, Народното събрание, но имплицитно, много
ясно се разбира, че по същия начин никоя държавна институция, като например
Народното сърание, не може да отнема правото на държавата да осъществява своя
суверенитет върху част от собствената си територия, каквато може да бъде територията,
използвана за чужда военна база.
От всичко казано по разглеждания проблем изводът е един: отдаването на българска
територия за чужди военни бази може да стане не с акт на Народното събрание,
а само по волята на суверена - българския народ. А каква е волята на народа,
може да се установи единствено чрез провеждане на референдум.
Отдаването на територия за чужди военни бази е неправомерно не само според нашето
вътрешно право, но и според международното право, включая принципите и нормите,
залегнали в Устава на ООН.
С разполагането на военни бази на чужда територия, чието главно предназначение
е да осигуряват предварително планирани настъпателни военни действия, се нарушават
или се създават условия за нарушаване на такива основни принципи на международното
право като принципа за ненападение, уважение на суверенитета и териториалната
цялост на държавите, невмешателство във вътрешните работи на други държави,
мирно разрешаване на спорните въпроси и др.
Особено внимание заслужава да се отдели на проблема за чуждите бази и националните
ни интереси - позитиви и негативи, истини и заблуди. Много сапунена вода се
изля за заблуда на общественото мнение по отношение на реалните и мними ползи
в случай, че се настанят американски военни бази у нас. Съветват ни, че не трябвало
много да се горещим по този въпрос, а да сме прагматици. Следва обаче да запитаме
тези „мъдреци“ какво щеше да стане с България, ако плеядата народни будители,
хайдути и възрожденци, които поддържаха народната свяст, бяха приели като своя
философията на прагматизма. И друго, което може и да не допада някому, но истината
е, че ако участниците във въоръжената съпротива бяха прагматици, какви ли щяха
да бъдат границите на България след Втората световна война?! Нека бъдем честни
– поради наличието на такива прагматици и мъдреци, днес е застрашена българската
идентичност. Сякаш за нашия случай големият немски философ Ницше казва: „Има
мъдрост, която е низкопоклонническа и кучешки раболепна, и смирена, и бързо
услужлива“.
Нашите прагматици ни казват още, че от установяването на чужди военни бази у
нас щели сме да имаме икономическа изгода. Да, има нещо вярно в това, що се
отнася до изграждането на дадена инфраструктура в съответния регион. Вярно е
и това, че някаква малка част от местното население ще намери препитание чрез
извършване на различни видове услуги. Това обаче в никакъв случай няма да дръпне
икономиката напред, тъй като този род заетост не произвежда стоки и няма нищо
общо с растежа на вътрешния продукт.
Въпросът има и друга страна. Що се отнася до икономическата изгода, американският
специалист Джон Ситилидес предупреждава, че главният въпрос се отнася до финансовите
средства. И напомня факта, че Германия давала годишно на САЩ по един млрд. долара
в помощ на военните операции на НАТО и за подръжка на базите, поради това, че
САЩ са били изправени пред дефицит от около 400 млрд. долара.
Убеждават ни, че щяло да се увеличи доверието към България и ще се подобри инвестиционният
климат. Меко казано, това просто не е така. Първо. Не беше отдавна, когато се
говореше, че ако падне правителството на Жан Виденов, тутакси щели да се увеличат
чуждестранните инвестиции. Всички знаем какво се случи. Второ. Вижте списъка
на участниците в т.нар. коалиция на желаещите и го сравнете със списъка на останалите
извън тази коалиция държави, за да се убедите точно в обратното.
Казват ни, че с установяването на американски военни бази у нас ще се увеличи
възможността да получим по-значителна военна помощ. Това е нещо по-реално, но
да помислим за какво ще отиде тази помощ. Голяма част от нея ще се разходва
за консултации, конференции, командировки, обучение, разработване на документи
и пр. Ще се използва и за доставка на оръжие, разбира се. Но защо да не го правят?!
Та нали точно по този начин САЩ осъществяват следвания от тях принцип за водене
на военни действия с чужди ръце! То ще бъде използвано от български войници,
но не в български интереси. Известен е използваният в САЩ принцип за водене
на военни действия, но с чужди въоръжени сили.
Когато претегляме активите и пасивите от установяването на американски военни
бази у нас, на везните трябва да поставим и въпросите на екологията. Няма съмнение,
че за каквото и да бъдат използвани базите, при всички случаи ще пострада околната
среда. Това важи особено за местата, където ще се провеждат учебни стрелби.
Да не говорим за снарядите с обеднен уран и за тежките последствия от това.
С настаняването на американски военни бази на наша територия особено важни измерения
добива въпросът за сигурността, както във вътрешен, така и във външен план.
Първо, ще се увеличат престъпните деяния в районите на базите, което пряко засяга
нашата сигурност. Например за 25 години само на Японските острови американските
войски са извършили над 150 хил. престъпления. Това си го знаят в САЩ и затова
са против влизането в сила на Международния наказателен съд, а в двустранните
договори със страните домакини, те отстояват позицията американските войници
да се ползват със съдебен имунитет от юрисдикцията на местните съдебни власти
и от посочения Международен наказателен съд. Освен това ще се увеличи рискът
от терористични актове от страна на различни ислямистки или други терористични
организации, което също пряко засяга нашата сигурност (вж. съобщението от 4
май т.г. за осуетен план за нападение срещу американската военноморска база
в Рота, в Испания).
Казва ни се, че базите щели да бъдат малки и това променяло нещата. Малки или
големи, на тях се възлагат големи задачи.
Според в. „Вашингтон пост“ те ще служат за бързо изнасяне на войски при операции
не само срещу терористи, но и срещу враждебно настроени държави и други потенциални
противници. Същият вестник, но от по-късна дата, пише, че базите в Източна Европа
ще станат ключов компонент в реализацията на доктрината за превантивните удари.
Ние обаче не може да се утешаваме, че тези превантивни удари няма да бъдат последвани
от ответни удари на засегнатата страна и в случая не само територията на базите,
а цялата ни държава, неминуемо ще се превърне в мишена на ответните удари, т.е.
ще се превърнем в арена, в театър на бойните действия. А това ще е неизмерима
трагедия за България. Та има ли по-голям риск, по-голяма заплаха за сигурността
на страната ни от настаняването на американски военни бази на наша територия?!
Нямаме право да си правим каквито и да било илюзии в това отношение.
На въпроса какво печелим и какво губим от настаняването на чужди бази на наша
територия, отговорът е съвършено кратък - губим националната си сигурност и
загърбваме националните си интереси, губим приятелството на Русия, а печелим
рискове и врагове.
Това е цялата истина!
Нужно е само по-силно да се удари камбаната на народната свяст
и българският народ да вземе съдбата си в свои ръце. А що се отнася до чуждите
бази, неговото правомерно решаване трябва да стане не със задкулисни преговори
и приемане на чужди диктати, а само и единствено чрез провеждане на референдум.
Нашите национални интереси изискват взаимоотношенията ни с всички държави, включително
и със САЩ, да се развиват на взаимоизгодна основа, но не желаем да даваме наша
територия за американски бази и да ставаме заложник на техните претенции за
световен хегемон, нито пък да се превръщаме в арена на едно бъдещо военно стълкновение.