Кения Серано: Куба не е сама

Сплотеният ни народ вярва, че можем да променим света и че ще издържим на всички предизвикателства, казва президентката на Института за приятелство с народите в Хавана и депутатка в кубинския парламент

Кения Серано е президент на кубинския Институт за приятелство с народите, втори мандат е народен представител в кубинския парламент. 36-годишна е, омъжена, има дъщеря на година и половина. У нас е по покана на Асоциацията за приятелство "България-Куба" под председателството на Станка Шопова и ръководи кубинската делегация на Петнадесетата среща за солидарност с Куба. Форумът се открива на 15 май в столичния парк-хотел "Москва". Участие са потвърдили делегати от 26 страни, очаква се да присъстват пратеници на над 50 държави. В неделя в зала "Универсиада" ще се състои митинг-концерт с надслов "За солидарност с Куба".
В делегацията, ръководена от г-жа Серано, са и Елизабет Палмейро, съпруга на Рамон Лабаниньо Саласар - един от петимата кубински антитерористи, осъдени в САЩ, и дъщерята на легендарния революционер Че Гевара – д-р Алейда Гевара.

- От Острова на свободата, г-жа Серано. Така знае светът Куба. Колко приятели останаха на страната ви?
- Убедена съм – много са. Институтът за дружба, който ръководя - ИКАП, тази година има 50-годишен юбилей. Той е на възрастта на нашата революцията. А кубинската революция е интернационална и една от нейните основни ценности е приятелството - и между хората, и между народите. Поддържаме другарски отношения със 151 държави по света. В тези страни има 2121 организации за приятелство с кубинците - комитети, федерации, клубове, асоциации - като българската, ръководена от Станка Шопова. Отлични са отношенията ни и с други неправителствени организации по света, така че става дума за истински сплотено движение, което обединява доста различни идеологии с много сериозна обща точка - любовта към Куба, уважение към народа на моята страна. Част от това мощно движение по света съвпада със социалистическия проект на кубинската революция. Но има и организации, които уважават Куба и й се възхищават просто поради човешките ценности, които изповядваме. Както и заради това, че, каквото и да говорят нашите неприятели, у нас правата на човека се спазват.

- Дали така мисли и Европа?
- На Стария континент имаме много приятели - повече от 800 организации с много членове. В САЩ също има над 100 организации, в които членуват хора, които държат на Куба и обичат моя народ. Една от тези организации всяка година организира рейдове на приятелството САЩ-Куба. Тръгват с няколко автобуса, върху които се вее кубинското знаме, поставят и образите на петимата кубински антитерористи, които правителството на САЩ вече толкова години държи невинни в затворите си. Доста хора в САЩ настояват за прекратяване на блокадата срещу нашата страна. Автобусите, за които ви разказвам, обикалят всяка година 144 американски градове, стигат до границата на САЩ с Мексико и без да искат разрешение от правителстовото на САЩ, приятелите ни оттам прехвърлят на рамене товара, който носят - медикаменти и храни, а от Мексико хващат самолет и донасят помощта си в Куба. Тя може би изглежда символична - лекарства, инвалидни колички, столове за болни хора, но народът ни се нуждае от нея.

Има и други групи сред приятелите ни в САЩ. Те вече 40 години идват на доброволни бригади в моята страна. Американци са, но не обръщат внимание на блокадата и въпреки нея работят у нас и за нас. Посреща ги нашият институт. И заедно показваме, а смея да се надявам, че и доказваме на света - блокадата е абсолютно губеща политика, тя няма бъдеще. И изолираният е не Куба, а самите САЩ. 187 страни вече гласуваха за премахване на блокадата, само САЩ и Израел бяха "за".

- В какво вярват кубинците в днешния вече толкова различен свят?
- Вярваме, че можем да променим света, в който живеем. Вярваме в способността на нашата общност да направи промяна. Силно вярваме и че обединеният ни, сплотен народ може да издържи на всички предизвикателства.

- А опитвате ли се да запазите социалните придобивки в страната, което сигурно е трудна задача?
- Единственото, което ще ни даде възможност да запазим революцията, е съхраняването на социалните придобивки. Ще ви дам пример. САЩ, които са най-богатите в света, днес, при президентството на Обама, поемат инициатива да полагат повече грижи за своя народ в областта на здравеопазването. Затова и десницата обвини Обама, че е социалист и дори комунист. Той не е нито социалист, нито комунист, но иска да направи, макар и малки, подобрения в здравеопазването, така че капитализмът да си остане капитализъм, но да не измират хора по улиците. В нашия институт събираме опита на всички страни, с които работим, и смятаме, че това, което прави Куба, а вече и някои други страни от Латинска Америка, е много, много добро, особено ако го сравним със здравеопазването в други държави по света.

- Дали ще прозвучи иронично или шеговито, ако ви попитам - казвате, че и други страни се опитват да се приближат до кубинския опит?
- Не. Аз казвам, че Куба напълно се възползва от социализма и от неговата основна грижа – всеки човек да е здрав и всички да имат право и възможност за образование. Това е нашият социализъм - здраве и равни възможности за всички.

- Равен старт, нали така?
- Да. Очевидно това е особено важно и за света. Ето, пак ви посочвам Обама, който също започва подобни опити - просто за да подобри капитализма, в който очевидно вярва. Той не иска да се приближава до Куба, а да усъвършенства, защо не и да спаси "своята система". Не че ние "ще се хванем" в този капан, ясно е – в капиталистическата система човекът не може да бъде запазен. Там връзката между хората и строя е търговска, меркантилна, там човекът е клиент, дори ако е болен, а не пациент, какъвто трябва да е. И което би било хуманно. Болката на хората е превърната в стока, от която се печелят пари.

- Но живеем в различен свят, г-жо Серано. И той се променя, върви напред. А дисиденти отглеждате ли си?
- В Куба има дисиденти, но са създадени от САЩ. Те си ги отглеждат. Ние пък се стараем да учим хората да мислят със собствените си глави, да могат да правят свои анализи, да са искрени и честни със самите себе си. Така че ако член на обществото ни прави нещо добро в името на революцията - да го прави по собствено убеждение, в хармония със съвестта си. Който пък има нещо срещу революцията - да го каже. Но не защото някой му плаща за това, а само ако наистина го мисли. А днес в Куба плащат на някои, за да хулят дома, страната си, няма защо да отричаме това.

- Младите хора продължават ли да вярват в революцията?
- Седем от всеки десет кубинци сме родени след победата на революцията. И дори елементарен анализ би показал, че ако ние, "седемте от десет", не вярваме в революцията, нея досега просто нямаше да я има.

- А институтът, който ръководите, не дублира ли в някаква степен външното министерство на Куба?
- Не, Министерството на външните работи развива връзките с правителствата. А ние, от института, сме всъщност народната дипломация, народът е в центъра на нашата работа. И приятелите ни по света – също. Работата ми позволява да се убедя колко много приятели има Куба по света, колко много вяра са посели в него Фидел и другарите му. Колко надежди са поникнали от тази вяра. И като гледам света, изводът ми – за мен самата и за страната ми, е – Куба трябва да остане, каквато е – социалистическа и вярна на революцията си.

- И това не ви изглежда повече мечта, отколкото истинска възможност?
- Не крия, предизвикателствата са големи. Но знам - можем и да ги приемем, и да ги преодолеем. Не сме сами в света, приятелите ни са милиони. Точно това ни кара да се чувстваме силни. Помните ли дон Кихот, който се обръща към оръженосеца си Санчо: "Кучетата лаят, Санчо, а това значи, че вървим напред". Така е и с нас – ако Куба не беше проблем за враговете ни, щяха ли да ни обръщат внимание? Ние сме малка страна, страстите към нас и строя ни са страхотни - значи за това си има основателна причина.

- Дали обикновените кубинци помнят, че за света те са символ на свободолюбие, на непокорност, на непримиримост?
- Знаят и помнят. Една от задачите на моята институция е и тази: всеки ден да припомняме на народа си колко много приятели имаме. От друга страна, обикновените хора имат своя скала на обич. Ето, от България например знакови за нас са Йорданка Христова, Бисер Киров. Още тананикат песните им по улиците.

- Как ви посрещнаха българските депутати, какви други официални срещи имахте?
- България не води неприятелска политика към Куба. Дори председателят ви на парламентарната комисия за приятелство между двете страни г-н Любен Корнезов сподели, че е задължително делегации на най-високо ниво да обменят посещения през т.г. – навършват се 50 години от началото на дипломатическите връзки между страните ни. И други български парламентаристи подчертаха, че във всички организации, в които членува, България винаги гласува срещу блокадата на САЩ към Куба. Очевидно вашата асоциация "България-Куба" си върши чудесно работата. Срещнахме се и с представители на Съюза на българските писатели, с учителите ви, с много млади хора, както и с хората, които са строили и работили у нас. Няма лъжа – помнят ни. А това е прекрасно, очевидно както за нас България, така и за вас Куба е близка до сърцата ви страна. Какво по-прекрасно от това?

14 Май 2010, в-к „Дума”, брой 108

 

начало