ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ 1944 г. ДО НАШИ ДНИ. КРАТЪК ОЧЕРК


I. ПЕРИОДЪТ НА СОЦИАЛИЗМА (1944 - 1989 г.)

През четирите десетилетия до 1989 г. в България се изграждаше социалистическо общество. В икономиката решаващите средства за производство бяха държавна и кооперативна собственост, а в политическата сфера ръководна роля играеше Комунистическата партия. Върху тази основа бяха постигнати значителни успехи в обществено-икономическото и културното развитие на страната. През този период основните фондове нарастнаха повече от 22 пъти и България се превърна от изостанала аграрна (с около 75% селско население през 1950 г.) страна в средно развита индустриално-аграрна държава. Така например през 1939 г. 99.6% от износа на страната се състои от суровинни и преработени селскостопански произведения, а през 1983 г. 55% от общия износ са машиностроителна продукция, която излиза на първо място в екпортната листа на България. Брутният обществен продукт през 1989 г., в сравнение с този от 1939 г. нараства 26 пъти, националният доход – 12 пъти, националният доход на глава от населението – 11 пъти. Важна особеност на индустриализацията на България е, че тя, не се извършва за сметка на селото. Промишлеността създава достатъчно работни места, което не поражда емиграционни вълни или поява на излишно население, като същевременно снабдява селското стопанство и население с така нужният му механизиран селскостопански инвентар и промишлени стоки. Така например през 1989 г. общата продукция на селското стопанство в сравнение с 1939 г. се е увеличила 2,65 пъти, в това число на растениевъдството – 2,19 пъти и на животновъдството – 3,46 пъти. През 1989 г. отношението между произвежданата продукция от промишлеността и селското стопанство е 85%:15%. Индустриализацията променя и образователната структура на обществото. През 1989 г. по относителен дял на специалистите с висше техническо образование България заема 26-о място в света.
Особено значителен беше напредъкът в областта на човешкото развитие, като дори враговете на социализма бяха принудени да признаят, че към 1989 г. нашата страна разполагаше с висококачествени човешки ресурси. През 70-те и 80-те години висшистите в България съставляват 3.1% от населението на страната, с което тя изпреварва високоразвити държави като Франция, Италия, Норвегия и т.н. По данни на ООН в средата на 80-те години България заемаше 29 място в света по общото си развитие, като се нареждаше пред страни като Гърция, Турция, Южна Корея и др.
В съответствие с основния закон на социализма главно внимание се отделяше на все по-пълното задоволяване на постоянно растящите потребности на трудовите хора. Здравеопазването и включените в него дейности имаха решаваща роля за повишаване на средната продължителност на живота. Така например продължителността на живота общо за населението през 1935 – 1939 г. е 51,7 години, а през 1987 – 1989 г. нараства на 71,4 години, т.е. с близо 20 години. Въведено беше безплатно, достъпно за всеки здравеопазване. През 1944 г. България разполага със слаборазвита здравна мрежа – с 1,6 болнични и 0,3 санаториални легла на 1000 жители и с 5 лекари и 1 стоматолог на 10 000 жители. През 1989 г. осигуреността с болнични легла достига 54 на 10 000, със санаториални – 5,4 на 10 000, с лекари – 34 на 10 000 и със стоматолози – 7,4 на 10 000. По тези показатели страната се нарежда на едно от първите места в света, като дори изпреварва редица държави от Западна Европа. Ежегодно се строяха десетки хиляди жилища в градовете и селата. За периода 1965 – 1989 г. жилищата на 1000 души от населението се увеличават от 253 на 374 ; в градовете – от 233 на 346, в селата – от 271 на 443, като същевременно относителният дял на общия разход за жилище на човек от домакинствата през 1989 г. не надхвърля 7,3%. Премахната беше безработицата, изчезнаха недоимъкът, просията, фрапиращите различия в доходите на отделните категории граждани, престъпността беше неколкократно по-ниска в сравнение със страните от Западна Европа и Северна Америка.
Но въпреки забележителния напредък в икономиката и културата, опитът за изграждане на социалистическо общество у нас завърши с неуспех поради недалновидната и предателска политика на живковистко-хрушчовистката партийна върхушка, която, в годините след 20-тия конгрес на КПСС и Априлския пленум на БКП през 1956 г., постепенно успя да овладее изцяло всички ръководни държавни и партийни структури и да наложи своя ревизионистичен реформистки монопол в идеологическата сфера. В годините на „перестройката“ силите на реакцията придобиха пълно надмощие и започна открита реставрация на капитализма.

II. ГОДИНИТЕ НА РЕСТАВРАЦИЯ НА КАПИТАЛИЗМА (1989 – 2006 г.)

1. Вътрешна политика

След 10.11.1989 г. в България започна процес на преминаване на общонародната собственост в частни ръце. Бившата партийна номенклатура в лицето на Андрей Луканов в качеството му на министър-председател, се обърна към американското правителство с молба да окаже помощ за реставрацията на капитализма в България. САЩ изпратиха експерти и беше съставен планът „Ран и Ът“, който предвиждаше превръщането на страната в неоколония.
Един от първите удари понесе селското стопанство. Бяха създадени т.нар. „ликвидационни комисии“, които започнаха да връщат земите на старите собственици и техните наследници от преди 9 септември 1944 г. В резултат на това бе унищожено уедреното селско стопанство; разпродаден на безценица или унищожен селскостопанският инвентар; ликвидирани стотици хиляди глави добитък; занемарени и разграбени сградите, напоителните системи и всичко изградено в продължение на четири десетилетия. Така например през 2001 г. дела на селското и горското стопанство в БВП (Брутен вътрешен продукт) на България е само 5% (3 530 млн. долара) спрямо този от 1989 г. (69 301 млн. долара). Добивите в някои отрасли на земеделието спаднаха катастрофално и дори достигнаха значително по-ниски нива от тези през 1939 г. Възникналите нови дребни собственици в огромната си част нямащи необходимите средства за обработване на земята я изоставиха. В резултат на това, днес в България има обширни пустеещи земи – 16 млн. декара обработваеми земи, което е около 35 % от всички плодородни територии. В аграрно отношение страната се върна десетилетия назад.
В името на капиталистическта печалба започна и масово унищожаване на природните богатства – всеки ден в България се изсича гора с размерите на 100 футболни игрища, а годишно се унищожават около 2,5 млн. кубически метра дървесина, като същевременно не се предприемат почти никакви мероприятия за залесяване, което изправя страната пред сериозни екологични проблеми.
След идването през 1997 г. на власт на ОДС (Обединени демократични сили) бе поставен нов етап в реставрацията на капитализма. Беше въведен валутен борд, който доведе до постоянно нарастване на външнотърговския дефицит (отрицателно салдо) – за периода 1997 – 2004 г. въшнотърговският дефицит нарастна с повече от 400 %, за да достигне рекордните 3,6 милиарда евро през 2004 г.
Разгърна се процес на масова приватизация на останалото държавно имущество. Продължаваше политиката на умишлено разграбване на предприятията и довежданито им до фалит за да могат да бъдат изкупени на безценица. По данни на Главна прокуратура, в периода 1997-2001г. очакваните приходи от приватизацията са били около 25 млрд. лева,но реалните приходи в държ. хазна не възлизат на повече от 2-3 млрд.лева.
Тази престъпна политика беше провеждана и от правителството на бившия български монарх Симеон II (НДСВ-Национално движение Симеон Втори – ДПС-Движение за права и свободи), а днес тя навлиза в своята заключителна фаза след идването на власт на бившата комунистическа партия (след последните парламентарни избори от лятото на 2005 г. бе сформирано коалиционно правителство от представящата се за лява бивша комунистическа партия – БСП-Българска социалистическа партия, дясната партия НДСВ начело с бившия монарх и ДПС – партия която уж защитава интересите на турското малцинство, а всъщност интересите на турския капитал в България).
Режимът на днешната престъпна олигархия има за основна цел на управлението си, окончателното превръщането на страната в колониален придатък на монополистичния капитал. Ето някои конкретни доказателства за криминалните действия на последните три български правителства:

1) най-големият металургичен комбинат в България „Кремиковци“ беше продаден на символичната цена от 1 долар. За сметка на това фирмата-купавач дари солидни суми за фондацията на жената на министър-председателя – „Бъдеще за България“. Вследствие на приватизацията производството на стомана годишно спадна с над 200 тона, а броят на работниците намаля от 15 000 на 7 000.

2) печелившата авиокомпания „Балкан“ със стотици милиона долара активи в чужбина беше продадена на чуждестранна фирма за 150 хил. долара, която през 2001 г. я доведе до фалит. Отново сделката беше договорена при безобразни условия и отново фирмата-купувач дари солидни суми на фондацията на премиерската съпруга. Имуществото на авиокомпанията, включващо и два големи хотела, беше разпродадено, а печалбата – изнесeна чрез офшорни фирми в Израел.

3) корабостроителницата във Варна /на 19-то място в света/ беше умишлено доведена до фалит и продадена на безценица.

4) БТК беше продадена през 2005 г. на американска офшорна фирма за 220 млн. евро – сума равняваща се на едногодишната печалба на компанията. Малко след това частният мобилен оператор „М-тел“, който изцяло ползва мрежата на БТК беше продаден на австрийска компания за 1,6 млрд. евро.

5) в началото на 2006 г. беше сключена „сделка“ с американска компания за продажбата на Киноцентъра „Бояна филм“ за сума от 6,25 млн. евро. Само земята и сградния фонд на „Бояна филм“ обаче беше оценен от независими експерти на сума от над 40 млн. евро.

6) под натиска на ЕС българските правителства поеха ангажимент за затваряне на АЕЦ „Козлодуй“, което ще коства на българския народ милиарди долари загуби. България от износител ще се превърне във вносител на електроенергия, а прогнозите са, че цената й за българското население ще се повиши с близо 60 %.

7) през 2005 г. магистрала „Тракия“ беше отдадена на концесия за 35 години на португалска фирма без конкурс благодарение на връзките й с премиера Симеон Сакскобургготски. Беше договерено държавата да плаща на тази фирма 2,7 млн. евро на километър за ремонт, при положение, че пазарната цена е 1,2 млн. евро на километър, което е с 225 % по-висока цена и ще доведе до загуби за държавата от над 600-700 млн. евро. Въпреки очевидно криминалния характер на сделката, парламентът реши, че тя е изгодна за България.

8) външният дълг на България от 1,1 млрд евро през 1989г. нарасна до края на 2004г. на над 12 милиарда евро като особено големи са „заслугите“ на правителството на НДСВ – само за една година от управлението му (2004г.) външният дълг е нарастнал с 1,6 млрд. евро!

За около десетилетие в България се извърши невероятна по размерите си деиндустриализация, ограбване на обществената собственост и обедняване на населението. През 2001 г. делът на промишлеността и строителството в БВП на България е едва 16% (14 105 млн. долара) от този през 1989 г. (90 527 млн. долара). БВП през 2004 г. е само 37% от БВП на българската икономика за 1989 г. Индивидуалното потребление е само 55% от това през 1989 г.; номиналната работна заплата е 49% от тази през 1989 г.; размерът на годишните пенсии е само 41% от този през 1989 г.
Процесът на приватизация доведе до увеличаване на безработицата, влошаване на жизнения стандарт на народа, до масова емиграция на хора. Днес се смята, че емигриралите българи са над 1млн., част от тях високо квалифицирани кадри. Българската академия на науките отчете, че до началото на 2006 г. България е загубила над 13 милиарда лева от т.нар. „изтичане на мозъци“ (реализиране зад граница на специалисти, получили образованието си в България). Освен това близо 5000 българки годишно стават жертва на нелегален трафик на хора в чужбина – посредством „съдействието“ на брачни, модни и трудови агенции те се превръщат в „бели робини“ на западния капиталистически свят.
Въпреки че в българската Конституцията изрично е посочено, че здравеопазването и образованието са безплатни, днес много българи са лишени от финансова възможност да ползват тези услуги. Вследсвие на въвеждането на платеното здравеопазване днес около 1,1 млн. граждани са лишени от здравна помощ. От една анкета стана ясно, че на всеки пети българин му се налага да дава подкуп за здравна услуга. През 2005 г. за около 6 месеца 200 хил. раково- и бъбречноболни бяха лишени от жизненоважните им лекарства. И до днес този проблем не е изцяло решен от правителството и парламента, където сериозни позиции имат търговските агенти на транснационалните фармацевтични корпорации. В същото време по данни на сп. „Форбс“ бившият монарх и премиер Симеон Сакскобурготски се нарежда сред най-богатите хора в Европа със състояние, възлизащо на 400 млн. евро.
Българската работническа класа започна да се труди при зловещи условия – 100 евро средна заплата; работен ден между 12 и 16 часа; полагане на извънреден труд в събота и неделя; приемане на антиработнически закони, които позволяват да се нарушава законово определения 8 часов работен ден; забрана на синдикалната дейност в голяма част от предприятията в частния сектор; чувствително нарастване на трудовите злополуки с фатален край; открито и нагло нарушаване на човешките и гражданските права на голяма част от работниците и т.н. Официалните данни сочат, че безработицата в България е 11.7% , но според синдикатите тя е 17-18%.В резултат на всичко това зачестиха проявите на стихийно недоволство.
Лошият жизнен стандарт за няколко години изведе България на първо място по смъртност в Европа и на едно от последните по раждаемост в света. Детската смъртност е четири пъти по-висока спрямо тази в страните от ЕС. България е на едно от първите места в Европа по смъртни случаи на деца, починали от насилие, а също така и по броя на децата, изоставени от родителите си, тъй като последните са нямали възможност да се грижат за тях. Според проучвания на държавната агенция за защита на детето през 2003 г. над 70% от българските деца са се хранили некачествено, т.е. не са получавали достатъчно биологично активни вещества, а 7% от децата са били с поднормено тегло поради недохранване.
Само за около 15 години средната продължителност на живота е спаднала със 7-8 години. Така за 1 година населението е намаляло с 40 224 души или 0,5%. Появиха се заболявания, ликвидирани по време на социализма (туберкулоза), а други приемат застрашителни мащаби (инфаркт, инсулт). Освен това безжалостната експлоатация и безпомощното положение в което са поставени трудещите се от страна на държавата и едрите частни собственици, причинява на около 50% от тях заболявания, свързани със стрес – през 2005 г. около 13% от българите са страдали от сериозни психични заболявания. Специалисти предполагат, че още 20% биха получили диагноза за психично заболяване, ако посетят лекар.
Годините на реставрация на капитализма доведоха до невероятно увеличение на броя на наркозависимите. Ако по време на държавния социализъм в България има 140 наркозависими, то изследванията на фондация „Фридрих Еберт“ публикувани през 2002 г., показват, че в годините на реставрацията тази бройка се е увеличила близо 1357 пъти като е достигнала цифрата от около 200 хил. души употребяващи наркотични вещества.
Проведената реформа в здравеопазването лиши от медицински грижи всички, които не могат да си позволят скъпоструващите услуги на частните и държавни клиники. В края на 90-те год. в България се отделят за здравеопазване около 2.5% от бюджета (за сравнение в Куба се отделят 10-12%). Освен 15%, които нямат здравни осигуровки, другите са подложени на куп унижения за да могат да ползват най-елементарните лекарски услуги, ако изобщо могат да се сдобият с необходимите клинични пътеки своевременно и да купят скъпоструващите медикамети. За субсидиране на жизненоважните лекарства Чехия, Полша, Румъния, Гърция, Турция отделят по 80 евро на осигурен гражданин, а България – по 15 евро.
Увеличи се рязко делът на неграмотните хора – от 0.5% на 13%. До 1989г. всички деца имаха възможност да учат, а в периода 1989 – 1999 г. всяка година около 50 хил. напускат училище. През 2001 г. около 250 хил. деца в България не са посещавали училище, което е 21% от всичките 1,2 млн. ученици. Същевременно много деца стават жертва на експлоатация. Данни на Международната организация на труда сочат, че през 2005 г. 83 000 деца на възраст между 5 и 17 години работят. Университетските такси направиха висшето образование непосилно за много младежи, които доскоро можеха да се обучават безплатно.
Проституцията доскоро беше непознато явления за България, а днес е широко разпространена. По данни на Интерпол 20 хил. българки проституират само в Западна Европа.
Мизерията направи хората способни на чудовищни деяния, като това родители да продават бебетата си. Полицията е предоставила информация за около 250 такива случая за последните 4 години. Повечето от бебетата са продадени в Гърция. Създават се канали, чрез които се продават деца на педофили в Западна Европа. Беше изнесена информация, че за част от трафика е съдействало немското посолство в София. Други продават бъбреците си срещу сума от 2 500 до 5 000 долара на богаташи от Турция и Израел, за които те плащат на бандитите-хирурзи по 50 хил. долара.
По данни на КНСБ за март 2006 г. за нормално съществуване на един човек са били нужни 367,56 лв месечен доход. Като абсолютната граница на бедността е била 146,75 лв. месечен доход. Средния доход на 1 лице от домакинство (168,95 лв.) обаче съставляват едва 45.9% от необходимите средства за нормално съществуване. За посочения период с общ доход до 180 лв. на 1 лице са 63.5% (тук се включват и 49.1%, които са с общ доход на лице от домакинството до 150 лв.) или близо 2/3 от домакинствата в страната. Същевременно едва 8.3% от домакинствата разполагат с месечен доход над 300 лв. на лице от домакинството.
Както става ясно от изнесените данни резултатите от т. нар. „преход към пазарна икономика“ са пагубни за огромната част от българския народ, който е жертва на основния икономически закон при империализма – закона за максималната печалба. В резултат на това днес един нищожен процент от населението на страната разполага с всички блага. Налице са огромен брой доказателства, от които може да се направи категоричният извод, че в продължение на повече от 15 години срещу българския народ се води политика на геноцид, а отговорност за това носят всички български правителства след 1989 г.

2. Външна политика

Основната отличителна характеристика на международното положение на България в годините на реставрация на капитализма е, че тя загуби суверенитета и независимостта си и се превърна в неоколония на империализма. Паралелно с унищожаването и разграбването на общонародната собственост българските правителства след 1989 г. постепенно превърнаха страната в един от най верните сателити на САЩ и отдадоха територията й за военните агресии на САЩ-НАТО срещу други страни и народи.
През 1999 г. България се включи в агресията на НАТО срещу Югославия, като отдаде въздушното си пространство на силите на пакта.
На 6 април 2001 г. България, без да е член на Североатлантическия пакт, подписа меморандум, според който страната предоставяше територията си на НАТО и техните съюзници.
Същевременно вървеше процеса на отстраняване на всякъква политически изразена влиятелна опозиция противопоставяща се на външнополитическата ориентация на България към която я тласкаха слугите на американския империализъм. През 2000 г. една от най-големите политически партии – БСП, дотогава противник на НАТО промени позицията си и така окончателно предаде интересите на българския народ и премина в лагера на десните политически сили. Така, въпреки, че мнозинството от българите бяха против членството на България в НАТО, в страната почти изчезна политически изразената опозиция. В резултат на това през 2004 г. България стана член на пакта.
Българският управляващ елит направи страната съучастник в престъпленията на САЩ в Ирак, като първо предостави на агресорите авиобазата в Сарафово където зареждаха техните бомбардировачи, а след това изпратиха окупационен батальон от около 500 човека. Въпреки, че липсват официални данни за разходите, които поема българския народ, за да издържа окупационния батальон в Ирак, смята се, че досега те са около 500 млн. евро. Бившият премиер Симеон Сакскобурготски призна, че за участието на България в окупацията на Ирак само за периода август 2003 – юли 2004 г. са били изхарчени 120 млн. евро. Участието на България в Ирак до началото на 2006 г. коства 14 жертви, което в процентно съотношения спрямо числеността на българския контингент е 2,8%, докато американските загуби спрямо броя на американските войски е 1,3%. Освен в Ирак днес български окупационни части са разположени още в Афганистан и Босна и Херцеговина.
Управляващата върхушка стовари на гърба на българския народ освен непосилните разходи за издръжка на окупационните части в Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина и разходите по превъоражаването на българската армия по стандартите на НАТО, което ще струва около 10 млрд. долара.
Шепата чужди слуги, които се облагодетелстваха в годините на криминалния преход към капиталистическа икономика, за да запазят положението си и облагите си, черпени от днешната система на експлоатация и потисничество на трудещите се, предприеха през последната година решителна стъпка към ликвидиране на националната независимост на България. През управляващата олигархия, без да се съобразява с мнението на българския народ, отправи официална молба към Вашингтон за разполагане на американски военни бази в България. Тази престъпна политика, която явно се провеждаше по внушение на САЩ, се увенча с „успех“. На 27-28 април 2006 г. при посещението си в София американския държавен секретар Кондолиза Райс подписа споразумение с българското правителство, съгласно което в три военни бази на българска територия ще бъдат разположени американски войски и оръжие. Тези военни бази ще бъдат използвани за бъдещите агресии на американския империализъм.
Социологическите проучвания сочат, че 60% от българите са твърди противници на базите, 26 % се колебаят, а 14 % са за базите на българска територия. Лъжите на управляващата върхушка, че американските бази ще гарантират сигурността на България, а народът ще извлече големи икономически ползи от тях, не успяха да осигурят подкрепата на мнозинството от населението за провежданата престъпна политика. Ето защо, страхувайки се от гласа на народа, българското правителство не пожела да проведе референдум за базите, както не проведе референдум за влизането на България в НАТО, както няма да проведе референдум и за включването на България в ЕС.

3. Лявото движение в България

За да се стигне до изброените по-горе бедствия, една от основните причини е слабостта на лявото движение в България. След контрареволюционните промени от 1989 г. левите сили в страната изпаднаха в колапс. Ето защо днес няма кой да придаде организиран характер на стихийно възникващото недоволство и възмущение сред българския пролетариат. Една от най-влиятелните политически партии в страната, представяща се за лява – БСП, извърши редица предателства. След като нейното ръководство изигра основна роля в контрареволюционния преврат в месеците след 10.11.1989 г. по-късно „комунистическото правителство“ на А. Луканов прокара планът „Ран-Ът“, а техните идейни наследници от тогава до днес активно участваха в приватизацията, подкрепиха и подкрепят присъединяването на България към НАТО и ЕС, дадоха съгласието си за продажба на земя на чужденци, не се противопоставят на затварянето на АЕЦ „Козлодуй“, въздържаха се в НС когато САЩ нападнаха Ирак, а когато дойдоха на власт през 2005 г., въпреки предишното им „несъгласие“ с оставането на окупационния корпус в Ирак, предприеха редица стъпки за още по-тясното обвързване на България със САЩ, като дори подписаха официално споразумение с американското правителство за разполагане на американски бази на територията на страната. Тези престъпления на „левицата“ значително компрометираха пред масите лявата идея и практически я обезличиха. Така вместо „освободеното“ от БСП място да бъде заето от една истинска революционна партия, се появи дясната формация „Атака“, която, както неведнъж се е случвало в историята, успя с леви, социални искания да стане парламентарно представена сила, да се издигне на гребена на народното недоволство и да се представи като единствения истински изразител на интересите на бедните и ограбените народни маси в годините на реставрация на капитализма. Днес „Атака“ е съсредоточие на немалка част от симпатиите на несъгласните с предателската политика на българската управляваща олигархия и с подчертано антитурска, а понякога и расистка риторика противопоставя трудещите се и скрива истинските причини за техните бедствия – съществуващата система, която е основана на експлоатацията на наемния труд и частната собственост.
В България съществуват и около дузина компартии – понякога само със структури от пенсионери, понякога само с гръмкото име, но винаги напълно откъснати от пролетариата, над когото днес те нямат и минимално влияние . За това много спомага опортюнистичната концепция, че всички налични сили трябва да се хвърлят в предизборната борба, която не носи почти никакви резултати, загърбвайки за нейна сметка ежедневната организационна и пропагандна работа сред масите. В България съществува и немногобройно анархистко движение, което въпреки че се обявява за радикална промяна на днешната система, също е откъснато от масите, а от друга страна крайно негативно оценява периода на държавния социализъм и се противопоставя на диктатурата на пролетариата, в което отношение се приближава до риториката на десните сили.
В годините на реставрация на капитализма, българската работническа класа освен от свой революционен авангард е лишена и от свои профсъюзни организации. Съществуващите профсъюзи (КНСБ - Конфедерация на независимите синдикати в България, Конфедерация на труда – „Подкрепа“, „Промяна“) са изцяло под контрола на управляващата олигархия. Тези казионни организации през целия период след 1989 г. бяха в услуга на реставраторите на капитализма и предаваха интересите на работниците.
ДВИЖЕНИЕ ЗА СЪПРОТИВА „23-ти СЕПТЕМВРИ“ е комунистическа група която приема марксизма-ленинизма като своя идеология. Нашето движение води началото си от Революционното младежко движение „Че Гевара“ – група от хора, обединени през 1999 г. от недоволството си срещу агресията на НАТО в Югославия, която по-късно прерастна в ДС „23-ти септември“ (датата на първото антифашистко въстание в света от септември 1923 г. в България). Оттогава-насетне приоритетната ни цел стана вътрешното укрепване – теоретическо, организационно и нравствено, на членовете на Движението като цяло. Паралелно с това, според възможностите си, опитваме по различни начини да влезем във връзка с други хора, недоволни от натрапената буржоазна диктатура и търсещи начини тя да бъде премахната. За целта ние раздаваме листовки, организираме подписки за изтегляне на българските окупационни контингенти от Ирак и Афганистан, организираме и участваме в протестни демонстрации съвместно с други леви сили, разпространяваме комунистическа литература и музика, организираме видеопрожекции, поддържаме интернет-сайт и др. Всички тези мероприятия се извършват с основната цел да се сформира революционно ядро, което да поведе организирана борба срещу капиталистическата система и да помогне за установяване на безкласово общество. С оглед на тези цели ДС „23-ти септември“ е активен участник в ляво-патриотични обединения, като Български национален съвет за мир и Български социален форум.
Ние смятаме, че слабостта на лявото движение в България е следствие главно от опортюнистическата и предателска роля която изигра ръководната върхушка на Българската комунистическа партия в годините след Априлския пленум от 1956 г. Това е и основната причина поради която стана възможна реставрацията на капитализма в България. Тази реставрация доведе до огромни бедствия и страдания за нашия народ, разруши икономиката на страната и направи възможна приватизацията и ограбването на трудещите се. Слабостта на лявото движение позволи на олигархията, предрешена в момента като „ляво-центристко правителство“, да продаде на САЩ преди броени дни и независимостта на България допускайки разполагането на американски войски и оръжие в родината ни. На тази престъпна политика може да се противопостави единствено организираният пролетариат начело със своя революционен авангард. Ето защо Движение за съпротива „23-ти септември“ вижда като свой дълг на този етап от борбата изграждането на революционната пролетарска организация в България.

България, гр.София

май 2006 г.

Движение за съпротива „23-ти септември“

e-mail: septemvri23@abv.bg
www.septemvri23.com
GSM: 0889 10 93 45

начало