БОРБАТА НА МЛАДЕЖТА В ЗАПАДНА ЕВРОПА
ИСПАНИЯ: На 23 октомври 2008г. студентите и учениците от горните класове проведоха всеобща стачка в знак на протест против политиката на правителството в областта на образованието. В декларацията на профсъюза на студентите се казва следното: „Основното искане на стачката е да се спре политиката на приватизация в образованието, на превръщането му в доходен бизнес в ущърб на бедните слоеве от населението...В последно време рязко се съкращава финансирането на държавните средни училища, а бюджетните средства се прехвърлят под формата на дотации към частни учебни заведения, особено в тези, които се контролират от католическата църква...Приватизацията в образованието затваря вратите към образованието за децата на трудещите се...Ако в другите страни в Западна Европа получават стипендии около 40% от студентите, то в Испания стипендии получават само 16% от студентите, а реформата, замислена от правителството, въобще заменя стипендиите с банкови кредити, които младите ще трябва да изплащат след края на обучението си...Със съжаление констатираме, че в условия на финансово-икономическа криза правителството отделя милиарди евро в подкрепа на банкерите и съкращава разходите за образование...”.
ИТАЛИЯ: През октомври-ноември 2008г. ученици, учители, студенти и университетски преподаватели проведоха серия протести срещу опитите на правителството на Берлускони да извърши ултралиберални реформи в сферата на образованието. Италия е една от капиталистическите страни, която е най-тежко засегната от световната икономическа криза. Капиталистите, имайки властта в свои ръце, се стремят, разбира се, да прехвърлят тежестта на кризата върху трудещите се. Част от техния антинароден план е рязкото съкращаване на разходите за образование: съкращаване на 84,000 учители и университетски преподаватели и на други 44,000 заети в сферата на образованието, закриване на 2,500 училища, намаляване броя на учебните часове, по-малко пари за университетите, по-малко пари за изследователска дейност в университетите и др. реакционни мерки. По инициатива на студентите от октомври в цяла Италия започнаха масови протестни действия на всички заети в образователния сектор под лозунгите: „НЯМА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ВАШАТА КРИЗА!” и „НЕ НИ ОТНЕМАЙТЕ БЪДЕЩЕТО!”. Студенти и ученици окупираха своите университети и училища, учители и преподаватели изнасяха свои лекции на улицата пред протестиращите, в Милано и Болоня бяха окупирани и жп гарите! На два пъти – на 17 октомври и на 17 ноември (Международният ден за студентска солидарност) – в Рим на протест излязоха стотици хиляди (300,000 на 17 октомври и 500,000 на 17 ноември), недоволни от антиобразователните мерки на Берлускони. В Италия събуждането на студентите е факт; тяхната борба срещу приватизацията на образованието се подкрепя и от италианските работници, които също отхвърлят реакционните опити на Берлускони да спаси позициите на частните банкери за сметка на рязкото влошаване социалното положение на италианския народ.
ГЕРМАНИЯ: На 12 ноември 2008г. десетки хиляди ученици излязоха на протест в 30 града на страната. Акцията беше организирана от училищния съюз „Училищно действие” с основно искане за цялостно подобряване състоянието на образованието в Германия. Учениците поискаха безплатно и качествено образование, да се отделят повече пари от държавата за учебни пособия и материали, да се съкрати броят на учащите в един клас до 20 души максимум (в момента средно един клас се състои от 28 ученика) и др.
ФРАНЦИЯ: Около 150,000 ученици излязоха на протест във Франция на 18 декември 2008г. Протестите им бяха предизвикани от предложените от правителството образователни реформи, включващи намаляване на учебните часове и въвеждане на двусрочна система. Демонстрацията получи подкрепа и от френските учители, които са заплашени с масови съкращения от следващата година. Националният съюз на гимназиите е обещал „бурна зима” на властта, ако не послушат гласа на учениците.
