Индианците в Боливия живеят и умират като роби
/Репортаж на Би Би Си/
22-07-2009
Богатите земевладелци експлоатират безмилостно коренното население
Тереса Барио е родена на полето в боливийска плантация. Това е мястото, където е живяла и работила. Това е и мястото, където тя очаква да умре. Но тя не е привързана към това място.65-годишната жена, която има внуци, не знае много за живота на другите хора, но знае, че нейният е бил тежък: блъскайки се на полето срещу мизерно заплащане, спейки в колиба от кал, губейки зрението на едното си око и погребвайки пет от седемте си деца, отнесени от болести.
В джобовете на овехтялата й рокля няма пари. Жената казва обаче, че не може да напусне огромната ферма, в която се е трудила здраво цял живот.„Целият си живот съм прекарала тук и в крайна сметка не притежавам нищо и няма къде другаде да отида”, разказва Тереса.
Всички жители на нейното селце от 13 семейства гуарани /коренното население, населяващо райони на Южна Америка – бел. ред/ са работници в плантациите край град Камири, област Алто Парапети в източната боливийска провинция Санта Грус. Те си построили училище, но фермерите го разрушили, казва Тереса. „Те не искаха да учим, искаха нещата да си останат същите”, смята внучката на Тереса Дейзи. Край руините е новото „училище”, което те са издигнали – пет чина под син брезент, закачен на голямо дърво.
През последните две години правителството на Боливия и няколко обединения на коренните жители наричат начина на живот на Тереса с конкретна, макар и оспорвана дума – „робство”. Те, и някои международни организации, казват, че условията, в които тя живее, приличат на тези на робите, превръщайки тези селяни де факто в собственост на богатите земевладелци в една от най-бедните южноамерикански държави.
Обвинения за принудителен труд се появяват непрекъснато от десетилетия, без особен резултат. „Ние сме наистина шокирани от това, което виждаме. Виждаме коренни жители, първоначалните собственици на земята, които сега са жертви на принудителен труд, робство и крайна бедност”, заяви Виктория Таули-Корпус, която ръководи Постоянния форум на ООН за коренните жители, пред репортери в Ла Пас.
Между 30 април и 5 май Таули-Корпус бе начело на мисия, която трябваше да проучи ситуацията с принудителния труд сред гуараните в източните низини на Боливия.„Има връзка между тежкото робство, което осъжда тези хора на бедност, и зависимостта им от собствениците на земя”, казва Алехандро Алмарас, заместник-министър на Боливия по въпросите на поземлената собственост.
РАБОТНИЦИ, А НЕ РОБИ
Системата се базира върху дългове, които хората нямат особен шанс да платят. Работниците получават пари и храна, които след това им се удържат от надницата от средно 2 долара на ден.
„Някои са наследили дългове от бащите си”, казва Уилсън Чангарай, един от лидерите на гуараните, в прашния град Камири.
Земевладелците и някои опозиционни политици твърдят, че критиките на правителството са цинична стратегия на един „авторитарен” президент, за да заграби повече земя и още по-голяма власт.
„Идеята, че тук има робство, е абсурдна… Предлагането на заеми и продажбата на храна не е клопка за задлъжняване, а услуга, тъй като в региона има малко банки и магазини”, казва Елиане Капобианко от асоциацията на фермерите „Фегасакрус” в източния град Санта Крус.
„Фактът, че много работници молят работодателите да станат кръстници на децата им, е доказателство за възхищение, а не за зависимост. Тези хора са работници, а не роби”, добавя тя.Все пак през последната година собственици на земи не допуснаха правителствени инспектори, понякога дори чрез насилие. Това само засили подозренията, че някои фермери имат нещо за криене.
Тежкото положение на гуараните датира от 1892 г., когато боливийски войници им отнеха оставащата земя и ги принудиха да работят на имотите на земевладелците. Неграмотността и липсата на документи за самоличност оставиха следващите поколения в зависимост от фермерите.
ПОЗЕМЛЕНА РЕФОРМА
Победата на Ево Моралес на президентските избори преди повече от три години донесоха перспектива за промяна за коренните жители на Боливия. И тази перспектива стана по-близка през януари, когато той успя да промени конституцията, така че 36-те местни племена в Боливия да получат повече права в областта на управлението, съдебната система и поземлената собственост.
Измененията освен това позволяват осъществяването на аграрна реформа чрез ограничаването на размера на селскостопанските имоти при бъдещи продажби. Привърженици на реформите твърдят, че новата конституция ще помогне да бъде сложен край на 500 години на подтисничество на коренните жители.
Но ситуацията не изглежда особено променена в Алто Парапети – място, което някои боливийци наричат „земя, забравена от Бога”. Тук системата на робия остава широко разпространена, а присъствието на държавата е слабо.„За нас тази ситуация на доминиране и насилствено управление на земевладелците над коренните жители е неприемлива. Смятаме, че това е грубо нарушение на основните политически, социални, икономически и културни права на гуараните”, казва Таули-Корпус.
Президентът Моралес е решен да сложи край на това. През март той предаде хиляди хектари земя, конфискувани от големи собственици, на фермери от коренното население.
Тереса Барио, почти сляпата старица, обаче все още нарича себе си „робиня”. Нейните предшественици са работили и умирали в именията наоколо. „Собствениците ни експлоатират. Те винаги правят това, което си поискат”, казва тя с въздишка.
www.novinar.net