БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ПРЕЗ 2009г.

Както е известно, стотици хиляди български работници се трудят в чужбина, главно в ЕС и в САЩ. С труда си те участват в създаването на националното богатство на тези страни и допринасят за просперитета там. Но въпреки това много от трудещите се зад граница наши сънародници са подложени на унизително и робско третиране.

В Гърция, където покрай случая с Костадина Кунева се надигна сериозна вълна на недоволство срещу бруталната експлоатация на имигранти от страни като България, Румъния и Албания, не спират случаите на произвол над работниците.

През януари международният шофьор от Троян Тодор Иванов депозира жалби в Икономическата полиция и в Областната инспекция по труда в Благоевград срещу гръцкия бизнесмен Андонис Панайотис. Гръкът е собственик на регистрираната в Благоевград фирма „Транс мондо”, която има бази в Гърция, Германия, Италия и Австрия. Иванов се оплака, че гръцкият бизнесмен системно пребивал заедно с бодигардовете си българи, наети за извършване на международни превози. Издевателствата ставали в базата на фирмата в Атина и дори в благоевградския офис, разказа Иванов. Той е бил пребит на 2 януари и насилствено заставен да подпише декларация, че няма финансови претенции към „Транс мондо”. Имало е и много други случаи на побой над шофьори. На гръцкият собственик за побоищата съдействали бивши и настоящи български полицейски служители от Благоевград.

През март гръцката телевизия „Алфа” излъчи репортаж за жестоката експлоатация на българки в южната ни съседка. Пред медията работнички от България, които са се обърнали и към Инспекцията по труда говорят за мизерни надници, изтощаващо работно време и лъжливи обещания. В репортажа на телевизията се разказва за Зина Ватова, която предпочита безработицата пред работата като чистачка. По думите й, когато се разболяла, работодателят й не й платил и тя се обърнала към Инспекция по труда. Даниела Йорданова платила 200 евро в България за трудов договор в Гърция, за да работи като барман на остров. Вместо това се оказала в село, в което трябвало да работи по 16 часа на ден. Тя разказва, че след подаден от българките сигнал до посолството на България, получила заплахи за живота си. Международни офиси в България и Гърция обещават работа за 25 евро на ден, но на практика се оказва, че става дума за 25 евро на месец. Камелия Вълкова разказа, че офертата й за работа е била 600 евро на месец, а работодателят й платил едва 40 евро за две седмици. Подобни жалби, подадени в Инспекцията по труда, били стотици.

През септември гръцката полиция разкри ужасяващ лагер за български и румънски работници в областта Лакопетра – без елементарни хигиенни условия с риск от разпространение на масови зарази. Условията на живот в този и други лагери, бяха окачествени като „средновековни”. Полицията разкри в много райони на Гърция и нелегални бюра за работа, измамно обещаващи на българите висок доход. Схемата е както при трафика на нелегални имигранти: при влизане в Гърция на работниците им се отнемали личните документи и ги принуждавали дори да просят.

В Италия също бяха разкрити подобни случи. Вестник „Кориере дела сера” разказа за тежките условия, при които са живели 112 българи и румънци, дошли в Италия, за да работят в селското стопанство. Заетите предимно с бране на домати български и румънски граждани са плащали по 15 евро седмично, за да живеят в бараки и палатки в предградието на градчето Тринитаполи. Лагерът бил издигнат на селскостопански терен, собственост на местен пенсионер, и бил разкрит от местната полиция. 68-те палатки и бараки с различни размери били скрити зад 3-метрова ограда. Било прокарано електричество, но хигиенните условия били много лоши. Хората се къпели в обща яма, пълнена с вода от тръби, преминаващи през терена на пенсионера.

В Англия също не спират чудовищните разкрития. През юли английският вестник „Индипендънт” публикува разследване, за мизерните условия на живот на българските и румънски сезонни работници във Великобритания. Компанията „Ес енд Ей Продюс” – най-големият производител на ягоди във Великобритания, зареждащ веригите супермаркети Теско и Сейнсбърис, наема хиляди работници от Източна Европа, които получават специални работни визи. Те им позволяват да работят до шест месеца само в една ферма, където очакват да спечелят много по-големи суми, отколкото получават в родните си страни. Източноевропейците се надяват да изкарат до 200 лири на седмица в Хиърфордшър и Кент. Благодарение на готовността им да работят за суми, които за британците са твърде ниски в сравнение с разходите им за живот, в британските магазини плодовете са относително евтини. Официално на работниците се плащало най-малко по 5.74 лири на час. Разследването на „Индипендънт” обаче разкрива, че реалната надница на час понякога е близо два пъти по-ниска (около 2,50 лири на час), след като от нея се извадят серия от задължителни пера. Всяка седмица Ес енд Ей Продюс удържа на работниците по 31.22 лири за квартири, които представляват или каравани, или временно колиби, както и по 2.75 лири седмично за „развлечения”, включващи интернет, който, според работниците, често е недостъпен. Работниците се оплакаха, че са принудени да спят по четирима в колибите с размер малко повече от три на шест метра, а в някои случаи - по седем души в караваните, където умират от жега. За условията на труд един работник разказа следното: „Една от супервайзерките ни нарече „шибани роби”...”, а тъй като в помещението, където се засяват ягоди, е много горещо и един от работниците е поискал да излезе за 5 минути, тя му отговорила, че „едно растение е много по-важно от него...”. При това се оказва, че за разлика от другите източноевропейци, българите и румънците нямат право да сменят работното си място, ако не се разбират с работодателите си или не им харесват условията, а биват директно отпращани обратно в родината си. Поради това, че са измамени и че са получили много по-малко пари от очакваното, често се случва работниците да не могат да си платят билета за обратен полет. Така например, когато през същия месец юли (откогато е и разследването на „Индипендънт”) бяха съкратени 346 чуждестранни работници, местни жители разказаха, че българи са чукали на вратите им и са търсели нелегална работа, за да съберат пари за билет към дома. Работник от Варна разказва: „За парите, които печелим, не си струва изобщо да се надигаме от леглото” – споделя той, имайки предвид своите 7,62 лири, които трябва да му стигнат до следващата надница след четири дни. „Невъзможно е да спестим каквото и да е, затова не мога да изпращам пари на жена си. Когато говоря с нея й казвам, че всичко е наред, за да не я тревожа...Чувствам се като роб. Искам да се върна в България, но откъде да намеря пари, за да си платя полета?” – пита се 27-годишният Борисов, който говори пет езика.

Във Франция левите вестници „Юманите” и „Либерасион” разказаха за преживелиците на група български работници. През май-юни 11 български корабостроители се вдигнаха на стачка в северния френски град Назер. В същия обект, в който преди време стачкуваха румънски и полски работници, български заварчици и работници по поддръжката на тръбопроводни инсталации също се пребориха за правата си, след като литовската компания „Литана” (Litana), подизпълнител на френската компания STX, от март спря да изплаща пълните им заплати. Единайсетимата българи са пристигнали във Франция през август 2008 година, за да работят на строежа на риболовен кораб, разказва Андре Фада, представител на Междупрофесионалния синдикален съюз в корабостроителниците в Сен Назер. Българите са подписали договор да работят за 2,88 евро на час, докато колективният договор на френските металурзи предвижда 11,50 евро на час за квалифицирани заварчици и работници по поддръжката на тръбопроводни инсталации. Впоследствие те се съгласили заплатите им да бъдат превеждани по банкови сметки на тяхно име в Литва, обаче нямали никаква възможност да проверяват сметките си и да разберат дали заплатите им се изплащат. През март единайсетимата българи установили, че вече нямат никакви пари в сметките си, а компанията се оправдала с леко счетоводно закъснение. През април обаче нещата се повторили и работниците се опитали да разговарят с ръководството на Литана, но били заплашени да бъдат върнати насила в родината им със самолет. Така от 3 май обявяват стачка, подкрепени са и от френските синдикати. Европейското законодателство гласи, че френските закони се прилагат и при наетите чуждестранни работници. „Литана” обаче не иска и да чуе за това. Според Андре Фада първите разговори протекли зле: ръководството продължило да се държи презрително към работниците и поискало да се противопостави на присъствието на представител на инспекцията по труда. Беше установено, че предприятието предлага общ бюджет от 31 000 евро за единайсетимата работници, което е далеч от изискваните от синдикатите 150 000 евро. Стачката завърши с успех: На 25 юни най-големият синдикат във Франция – Общата конфедерация на труда, съобщи, че литовската фирма е приела да изпълни всички искания на протестиращите. Това означава, че 11-те български работници ще получат полагащите им се платени отпуски, разходите за техните пътувания, а заплатите им ще бъдат коригирани в съответствие с тяхната квалификация.

Положителният резултат от стачката във Франция разкри, че за да бъдат защитени трудовите и човешки права на работещите зад граница българи, е необходимо, първо, да са изпълнени с решимост за борба и, второ, да получат подкрепата на местните работнически организации. В противен случай ръцете на капиталистите ще бъдат развързани за безмилостна експлоатация и своеволия.

начало