„ГЛОБАЛНАТА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА КРИЗА”
Интервю с проф. Ангел ДИМОВ
– Проф. Димов, защо според Вас съвременната глобална криза е всъщност капиталистическа?
– Съвременната капиталистическа криза е експлозия, крах на самия капитал, тоест на носещите доходи пари, стоки и имоти. Тази криза избухна през лятото на 2008г. в кредитния капитал на САЩ, бързо обхвана световната капиталистическа система и нанесе на обикновените хора безпрецедентни материални и социални щети – загуба на капитали (на стойност десетки трилиони долара), съкращаване на стотици милиони работни места, увеличаване броя на безработните и бедните хора.
– Кои са основните причини за избухването на глобалната капиталистическа криза?
– Основна причина за цикличното избухване на всяка форма на капиталистическа криза е, че при капитализма (обществен строй, основан на частната собственост върху средствата за производство и на наемния труд), единният възпроизводствен процес е разделен на фази – банково кредитиране, производство, търговия. Тъй като тези фази все повече се откъсват една от друга и се развиват стихийно, в тях или помежду им периодично се появяват дисбаланс и диспропорции, които поставят началото на кризи.
Друга главна причина за възникване на капиталистическата криза е постоянното разслояване на глобалното общество на милиони богати и милиарди бедни хора. Вследствие на ниската покупателна способност на мнозинството от населението на Земята през определени периоди се стига до относително свръхпроизводство, тоест до криза.– Какво предизвика взривяването на американския кредитен капитал?
– Станалото през лятото на 2008г. в САЩ взривяване на кредитния капитал е следствие и на неолибералната политика, която водят собствениците на банки от американската Федерална резервна система (ФРС), наричана още Федерален резерв. Тази финансова система е едновременно и Централна банка на северноамериканската държава.
– Какви са целите и механизмите на въпросната политика?
– Собствениците на банки на Федералния резерв на САЩ прилагат политика, насочена към установяване на абсолютно глобално господство на отвъдокеанската финансова олигархия. Но при преследването на тази цел в капиталистическата обществена система се залагат взривоопасни кризисни елементи: печатане на долари без златно покритие; създаване на излишни финансови институции, в т.ч. хедж и други фондове; пускане в обръщение на банкови деривати за стотици трилиони долара (при положение че засега годишния световен брутен вътрешен продукт е около 60 трилиона долара).
– Но нали чрез тази политика в Америка се стимулира и семейното потребление?
– Отвъдокеанските финансови олигарси заробват и ограбват не само чуждестранните нации, но и обикновените американски граждани, като им отпускат високолихвени ипотечни заеми за закупуване на жилища, автомобили, земя и други имоти.
През лятото на 2008г. милиони кредитополучатели не са могли повече да обслужват получените кредити и хипертрофиралата американска кредитна система, заедно с нейния капитал гръмват.– Какво става със закупените жилища?
– Банковите и фондовите кредитори си връщат няколко милиона къщи и апартаменти, а взелите ги на кредит собственици са изгонени на улицата. Много от тях остават в „страната на благоденствието и неограничените възможности", но заживяват в палаткови лагери, където няма вода, канализация и отопление...
– Това означава ли, че съвременната глобална капиталистическа криза е причинена от собствениците на Федералния резерв на САЩ?
– Причините за възникването на въпросната криза са в самия капиталистически възпроизводствен процес и в глобалната финансова архитектура, изградена след разпадането (1989г.) на социалистическия междудържавен блок.
На върха на тази пирамидална архитектура са собствениците на американския Федерален резерв, Международния валутен фонд и Световната банка. Водената от тях политика на установяване на глобално господство е довела до съкращаване периода, през който възниква капиталистическата криза. Способствала е и за увеличаване на обсега и срива на икономиките на САЩ и почти всички капиталистически държави.– Възможно ли е да се постигне окончателно ликвидиране на капиталистическата криза?
– Двувековната история на капиталистическата криза показва, че нейното окончателно премахване не би могло да стане в рамките на капитализма като обществен строй. Докато този строй съществува, кризисното обществено бедствие ще продължава да съсипва живота на повечето трудови хора. То напълно изчезна при системата на държавен социализъм в Съветския съюз и други страни, включително Китай. Това е факт, който потвърждава тезата, че капиталистическата криза е изкоренимо обществено явление.
– Нима днес в Китай няма криза?
– Съвременната глобална капиталистическа криза е проникнала само в китайската външна търговия. След нейното избухване в Китай се отчита известен спад на вноса и износа на стоки. Докато в САЩ има рецесия, спад на икономическия прираст под нулата и свиване на икономиката с около една трета, стопанството на социалистически Китай продължава да се развива с бурни (7-8%) темпове на растеж. Валутният резерв на страната възлиза на над 2 трилиона долара. Китайското правителство е закупило американски ценни книжа за около 800млрд. долара. То държи една четвърт от външния дълг на САЩ и продължава да изкупува поразени от кризата минни, машиностроителни и други чуждестранни компании.
– Защо според Вас в Китай не избухва капиталистическа криза?
– В социалистически Китай банките са държавна собственост, а банкерите – подвластни на правителството. Отделните фази (банково кредитиране, производство, търговия) на възпроизводствения процес се развиват балансирано чрез едногодишни и дългосрочни народостопански планове.
– Под формата на „антикризисни мерки" се харчат трилиони долари народни пари? Защо според Вас?
– Реализацията на парични (монетарни) и бюджетни (фискални) „антикризисни мерки” (възлизащи вече на над 20 трилиона долара) цели преди всичко да бъде запазена разстроената от кризата капиталистическа обществена система и да бъде укрепена разклатената глобална власт на отвъдокеанската финансова олигархия. Така само се възстановява оборота на останките от взривения капитал.
– Кои са най-често използваните антикризисни мерки?
– Обикновено в САЩ и другите развити капиталистически държави се изпълняват антикризисни монетарни и бюджетни мерки, предложени през 30-те години на 20 век от английския университетски преподавател и банкер Джон Кейнс. Основните са фиксиране на лихвите; увеличаване на държавните инвестиции; наливане на държавни пари в частни банки и компании с презумпцията, че така ще може да се осигурява по-голяма трудова заетост, да се стимулира инвестиционното и индивидуалното потребление и да се предизвиква стопанско оживление. Въпросните мерки са били използвани най-напред за преодоляване на настъпилата през 1929г. в САЩ „велика икономическа депресия". Може да се предполага, че повечето от тях са заимствани от процъфтяващия по онова време Съветски съюз (съпругата на Джон Кейнс е руска емигрантка).
– С антикризисни мерки ли е била преодоляна „великата" американска стопанска депресия?
– Въпросната депресия преминава едва по време на Втората световна война (1941-1945г.), когато съюзническите съветски, американски и английски армии разгромяват войските на Германия, Италия и Япония. Това позволява на американски банки и компании да заграбват нови чуждестранни пазари и суровини, да увеличават производството и износа на оръжия, храни и други стоки и да откриват милиони работни места в страната.
– Има ли опасност съвременната капиталистическа криза да породи нова световна война?
– Засега е малко вероятно да се търси изход от глобалната капиталистическа криза, като се разпали война между натовските държави и богатата на суровини Русия.
През последните две десетилетия е извършено (без бой) поредното преразпределение на световните територии, пазари и богатства. Освен това вече има доста ядрени държави, чиито правителства и народи се борят за формиране на по-справедлив и многополярен глобален свят. Може да се очаква,че в близко бъдеще финансовата олигархия ще продължи по старому да упражнява глобалната си власт, опирайки се на Федералния резерв на САЩ, Международния валутен фонд и Световната банка. При такова развитие на международните отношения неминуемо ще се стигне до ново възпламеняване и проточване на глобалната капиталистическа криза. Още дълго време ще продължат мъките и страданията на милиарди хора по земята.– Уместно ли е по време на криза и депресия да се намаляват работните заплати?
– В периода на криза всяко намаляване на работните заплати на наетите лица води до допълнително ограничаване на потреблението на стоки и отлага настъпването на фазата на стопанско оживление. Въпреки това работодателите прибягват до тази мярка, продължавайки да си дават високи (по над един милион долара) годишни възнаграждения.
Представителите на наемните работници би трябвало по всяко време да се борят за увеличение на работните заплати (особено през периодите, когато капиталистите получават свръхпечалби ,и има обезценяване на парите). При това не само процентно, а като се оценява първоначалната сума на заплатите и пенсиите. Повишението на работните заплати на наетите лица води до падане на общата норма на печалбата и намаляване на потреблението на богатите. Главно по тази причина то няма да засегне цените на потребителските стоки, за чието закупуване трудовите хора изразходват по-голямата част от личните си доходи.– Вечният въпрос си остава – какво да се прави?
– Човечеството може да бъде избавено от разрушителната и опустошителна капиталистическа криза чрез изграждане на социалистически обществен строй, при който се осигурява планомерно и пропорционално развитие на единния възпроизводствен процес, системно се регулира тенденцията на разслояване на обществото на бедни и богати и се постига съчетаване на различните индивидуални и групови интереси. За целта е необходимо: първо, народите, включително американските, да се освободят от деспотизма на банковите крале и борсовите акули; второ, олигархичната диктатура да се замени с демократична, социалистическа система на държавно управление; трето, във всяка държава да се формира и развива независим и необвързан с частния капитал държавен стопански сектор,съставен от централна и други банки, стратегически отрасли и производства, застрахователни, обслужващи и търговски компании; четвърто, международните разплащания да се извършват с няколко национални валути (долар, евро, юан, рубла), а след време и с глобална парична единица; пето, междудържавните и глобалните финансови институции (МВФ и Световната банка) да функционират като кооперативни организации, в които държавите-членки са равнопоставени, независимо от тяхната големина и от финансовите им възможности; шесто, повсеместно (включително и в САЩ) да бъдат премахнати банковите тайни и освободените от данъци зони („данъчни оазиси”).
в-к „Нова зора”, бр.25, 30 юни 2009г.