50 години от създаването на Кубинския институт за приятелство с народите
Доклад
на Кения Серрано Пуиг – Председател на Кубинския Институт за приятелство
с народите /ICAP/
на
Централния Акт по случай 50 годишнината от създаването на тази институция.
28 декември 2010 г.; 03:00 PM; Театъра на Министерство на Информатиката и Съобщенията.
Уважаеми другарю Естебан Ласо Ернандес – член на Политбюро на ЦК на ККП и Заместник-председател на Държавния Съвет,
Уважаеми другарю Рикардо Аларкон де Кесада - член на Политбюро на ЦК на ККП и Председател на Националната Асамблея на Народната Власт /ANPP/
Другарю Бруно Родригес Паррия – член на ЦК на ККП и Министър на Външните работи,
Скъпи роднини на Петимата,
Скъпа Алейда Гевара – дъщеря на Героичния Партизанин,
Превъзходителства от приятелския дипломатически корпус,
Скъпи служители, работници и сътрудници на ICAP,
Другарки и другари,
За нас е привилегия да продължаваме да разчитаме през тези петдесет години съществуване на присъствието на много от основателите на ICAP и по-специално на безспорния лидер на Движението за Солидарност, създадено през това време – нашия Главнокомандващ Фидел Кастро Рус. На него, както и на Раул и на цялото поколение от това столетие искаме да обещаем, че ще продължим да развиваме техните идеи за социална справедливост в името човешкото добруване.
Заедно с Фидел, който продължава да посвещава ценното си време и енергия на размишленията, на солидарност към нуждаещите се и на предотвратяването на нова война, ние отбелязахме годишнината на една институция родена и израснала с кубинската Революция, свидетел на полученото и дадено приятелство – задължително условие, което ни дава чувство за изпълнен исторически дълг, а именно да се научи истината за Куба посредством директна комуникация с хора, които се интересуват как сме успели да създадем социалистическа революция под носа на империята и по този начин да стимулираме международното Движение за солидарност.
Родени сме на 30 декември 1960 г., в онзи ден преди 50 години, когато Малкъм X отваря вратите на квартал Харлем за Фидел и делегацията му. Този ден би могъл да бъде датата на основаването на ICAP, защото този жест подтикна много други в самото сърце на на империята да бъдат солидарни с Куба и да пътуват до острова, предизвиквайки закона на блокадата – с Бригадата „Венсеремос”, която се провежда 41 пъти вече, с Бригадата „Антонио Масео”, с Караваните за Приятелство САЩ – Куба, организирани от „Пасторите на Мира” /от 1992 година имат вече 21 пътувания/. По този начин неколкократно беше увеличена безкористната прегръдка в хотел „Тереза”.
Въпреки тежките години на Администрацията на Буш, която наложи фашистка диктатура на световно ниво, Движението за Солидарност с Куба продължи да расте. Тази тенденция, започнала през 90-те години, оборва прогнозите на всички неприятели на кубинската Революция. Изопачавайки истината в медиите, нашите неприятели продължават да манипулират общественото мнение и залагат на умората и демобилизацията на прогресивните сили.
Нашата институция всеки ден става свидетел на отговорите на тези претенции от приятелите ни по света. През тази година общувахме активно с широката човешка мрежа, която се идентифицира с нашата страна, проведохме регионални срещи в Азия, Европа и южната част на Африка, в които участваха делегати от 63 държави. В 36 страни по света бяха проведени Национални Срещи за Солидарност с Куба, а 11 държави проведоха годишни работни асамблеи.
Само през тази година приехме 6106 посетители от 60 страни в Международни Бригади и групи на социополитически туризъм.
През последните 12 години от осъждането и затварянето на Петимата видяхме, че въпреки стената от мълчание, която съпътства тази несправедливост, бяха създадени Комитети за освобождаване на Петимата в 111 нации. Днес, когато законовите процедури е на практика са изчерпани, трябва да се концентрираме за свикване на „съда на милионите”, за който говори Херардо след отказа на Върховния съд на САЩ да преразгледа делото. Само международната солидарност може да въздейства на Обама да освободи Петимата.
Затова по света и по-специално в САЩ трябва да продължи засилването на действията за тяхното освобождаване. Наскоро приключилият 6-ти Колоквиум в Олгин отчете присъствие на 52 страни и си поставихме за цел да го превърнем в среща на цяла Куба, в голяма аудиенция, която да стигне до маркираните от тероризма срещу нашия народ места, да се изслушат свидетели от онези над 5000 кубинци, пострадали физически или психологически от терористичните действия, да бъде обяснено на младите поколения защо е необходимо да имаме анонимни герои, които да предотвратяват със своите действия тероризма, отнемащ живот като този на атлетите, дипломатите, учителите или като на младия Фабио ди Селмо.
Кагато се обясняват мотивите на Куба пред общественото мнение, тогава се отварят порите на стената от мълчание и се приобщават хора като тези, които вече са с нас.
Ние доказахме, че идеята на Че за доброволна работа е ефективна – чрез обучението на почти 100 хиляди бригадири, посетили международния лагер „Хулио Антонио Мейя” за неговото 38 годишно плодотворно съществуване, Дома на Дружбата и провинциалните делегации на ICAP. Бригадирите искат повече диалог с народа, жадуват да опознаят нашия опит, който считат за жива алтернатива пред краха на капитализма в актуалната системна криза, която изживява.
Сред многото ценности на Движението за Солидарност с Куба трябва да изтъкнем неговата способност да мисли самостоятелно. Това не е войска от „съгласяващи се с всичко и всеки” хора, които очакват от Хавана да се задейства дистанционно управление и да определи посоката, която да се следва. Всяка година ни посещават хора, които идват за първи път и по този начин се увеличават младежите в контингента. Който се е отдал на тази кауза, има вече основното средство – убеждението, че Куба винаги действа с истината.
Нашата дейност нямаше да е възможна без постоянната подкрепа на ръководителите на Кубинската Комунистическа Партия и Младежкия Комунистически Съюз, на Народната Власт, на Органите на Централната Държавна Администрация и на социалните организации на Революцията във всички провинции, които посрещат Бригади и област Каймито. Всички те са вярно отражение на връзката с революционните сили.
В ден като този, когато целият ни народ, ръководен уверено от Комунистическата Партия се задълбочава в откритото обсъждане на икономическите и социални насоки на Партията и Революцията, колективът на ICAP няма никакво съмнение, че подобряваме делото, за което Петимата жертваха свободата си, че тази свобода, на която днес се радваме, се гради върху следата на многото, които не видяха постигната независимост, на други като Северино Родригес Данхер и Луис Мануел Барсага Навас – служители на ICAP – загинали в Ангола, дали живота си в борбата срещу позорния Апартейд.
За нещастие нищо не може да върне живота, отнет от тази враждебна политика, но не искаме отмъщение, трябва да продължим да се борим за справедливостта и ще я постигнем.
Докато Луис Посада Каррилес, Орландо Бош и други известни терористи продължават да се разхождат свободни по улиците на САЩ, ще трябва да чуят разтърсващото разобличение на народите.
Ние ясно отчитаме милитаризирането в нашия регион. В самия Капитолий във Вашингтон се приемат терористи и продажници и се създава основата на агресията и дирижираното спонсориране срещу прогресивните процеси в Латинска Америка. Убийствата на политически лидери продължава да се препоръчва и въпреки кризата в империята, валят пари от USAID и от други организации, за да подчинят установените по демократичен път правителства, които не са от кандидатите на империята.
Възкръсването на фашистките ретроградни сили на западната политическа сцена е за институциите като нашата предзнаменование на както каза Главнокомандващия по повод съдбата на самата кубинска Революция „в бъдеще нищо няма да е по-лесно”.
Задължени сме пред нашия народ, пред Фидел и Раул, пред хилядите приятели, които виждат в Куба надеждата, да имаме същата етика на създателите на ICAP, човешките ценности, които ни завещаха и решително да се противопоставяме на плановете, които открито или подмолно се кроят срещу нашата Революция, която скоро ще навърши 52 години.
Благодарим на нашите приятели, на всичките институции, на дипломатическия корпус, на Петимата, на скъпия Армандо Харт и на другите личности за техните поздравителни писма, които принадлежат изцяло на онзи, който направи най-голяма жертва – народа на Куба.
На братските народи от АЛБА, които показват, че може да се поддържа сътрудничество на основата на равенството и допълването за доброто на социалното развитие, на братския хаитиянски народ, с който сме и ще продължим да бъдем солидарни безусловно, на онези, които продължават да страдат от колониализма, като например Пуерто Рико и Западна Сахара, на Палестина, окупирана от ционисткия режим на Израел, на нашите Петима братя и на Мумиа Абу Джамал, Леонард Пелтиер, на затворниците Борикуас, които продължават да са в щатски затвори, на паметта на незабравимия борец Негово Високопреосвещенство Луциус Уолкър и на нашия вечен Президент Серхио Корриери – няма да ги предадем.
Да живее 52-та годишнина от победата на Революцията!
Да живее солидарността с народите!
Долу блокадата!
Свобода за Петимата!
Да живеят Фидел и Раул!
Да живее Кубинската Комунистическа Партия!
До победата!
Винаги!