22 ЮНИ 1941г. - СЪБИТИЯТА НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ
В края на миналата и началото на тази година, почти едновременно и независимо един от друг, двама изтъкнати обществени деятели с леви и комунистически убеждения – проф. Велко Вълканов и кубинският ръководител Фидел Кастро – разпространиха своите възгледи относно причините за тежките поражения на Червената армия в началния период на войната срещу хитлеристка Германия. Като цяло мненията на двамата съвпадат – според тях главната причина за тези поражения е недалновидността на Й. Сталин, който не се доверил на разузнавателната информация и не подготвил страната за предстоящото нападение. Такава е и „официалната” теза, която от 50 години се смята за общоприета в научните среди.
Заслужава специално да се отбележи обстоятелството (което неоснователно се пренебрегва), че въпросното становище е един от най-важните и силно въздействащи аргументи за дискредитирането не само и не толкова на Сталин, колкото на социализма изобщо. При положение, че ръководството на една страна е в състояние да допусне такава груба и пагубна, неоправдана с нищо грешка, грешка, довела до гибелта на десетки милиони граждани на страната, то не представлява никаква трудност да се направи изводът, че политическата система, излъчила това ръководство, е дълбоко дефектна, неприемлива, „тоталитарна”, както най-често я наричат. И тогава остава само да се допълни, че при социализма политическата система е задължително тоталитарна, за да бъде заклеймен и отхвърлен всякакъв социализъм, а с това и единствената действителна алтернатива на капитализма. Ето защо вече толкова години заинтересовани историци, общественици и даже военни специалисти непрестанно повтарят твърдението за непростимия пропуск на Сталин в навечерието на войната, въпреки че документите и фактите в основни линии са добре известни и те по никакъв начин не се съгласуват с тази общоприета теза. Не само всички ученици са принудени да зазубрят и безкритично да възпроизвеждат въпросното твърдение, но и хора, които по други въпроси се стремят да се противопоставя на нападките и клеветите срещу Сталин, стане ли дума за началото на войната, често заемат уклончива позиция и поне отчасти се съгласяват с обвиненията срещу съветския ръководител. Показателно е, че даже самостоятелно мислещи личности като Кастро и проф. Вълканов (към които ние изпитваме най-дълбоко и искрено уважение) са склонни, без обстойно да разгледат фактите, да отстъпят пред натиска по този въпрос.
Поради изключителното значение на разглеждания въпрос в рамките на идеологическата борба между двете системи, както и поради възможността да разобличим по нагледен и категоричен начин цялата технология на антикомунистическите манипулации, използвани от империалистическите пропагандни централи, на нашата електронна страница в раздел „История” започваме публикацията на серия от материали под общ надслов „1941 година – събитията на Източния фронт”.