/ВЕСТНИК „РЕВОЛЮЦИЯ”, № 22, 2006 ГОДИНА
Редакционна статия на главния редактор на в.”Революция”
Григорий Атомов /
През тази година се навършват 15 години от момента на извършването
в нашата страна на буржоазен контрареволюционен преврат. През август 1991
година фактически завзелата вече всички ключови постове в страната нова
буржоазия организира спектакъл с Държавния комитет за извънредно положение.
Започна последователното въвличане на страната в руслото на капиталистическата
глобализация,образуването на вътрешен и външен пазари на работна сила и
капитали. Назадничавите западни ценности се представяха от средствата за
масова информация като нови и прогресивни.
През времето на развихрянето на контрареволюцията бяха унищожени основните
социални гаранции,завоювани от Съветския народ при социализма. Трудещите
се загубиха правото на труд, правото на безплатно висше образование и медицинско
обслужване. Правото на свободно предвижване и свобода на събранията имат
сега само декларативен характер, тъй като да се предвижиш без средства може
само „ на кучета „ , а сградите за събрания и централните площади – „не
са за бедните” и „екстремистите”.
Затова пък народът получи безработица, наемно робство, бедност, наркомания,
религиозно мракобесие, междунационални конфликти и полицейска диктатура.
Армиите на трудовите емигранти и безработните, образували се в резултат
на настъпването навсякъде на „капиталистическия рай”, атакуват мегалополисите,
с надежда да променят своята жалка съдба и да започнат работа като тлъст
новобогаташки притежател на билет за „златния милиард”. Трудовите емигранти
се преследват навсякъде като бесни кучета. Политическите сблъсъци между
буржоазните групировки се превръщат в нови беди за търсачите на печалби,
предизвиквайки поредните милиони бежанци и „неграждани”.
В същото време, когато в постсъветското пространство трудещите се предаваха
позиция след позиция, в Латинска Америка се надигна нова революционна вълна.
Във Венецуела и Боливия дойдоха на власт привърженици на социализма. Създаден
е „Троен съюз” в състав Венецуела, Куба и Боливия. Духовната близост на
„Тройния съюз” с Кубинската революция, партизанското движение в Колумбия
и Мексико, а също така растящите антиимпериалистически настроения на латиноамериканския
континент като цяло, вдъхват надежда на цялото прогресивно човечество.
Успехите на социалистическото строителство в Куба, активната международна
дейност на Венецуела и Тройния съюз, носеща ярко изразен антиимпериалистически
характер, позволяват да се констатира днешното преместване на революционния
център в страните на Латинска Америка.
А пък ние засега събираме сили, провеждаме търпелива пропагандистка работа,
набираме нови кадри революционери, и търпеливо чакаме когато на народа окончателно
ще му омръзне да си играе на капитализъм.
Нашата партия, партия на болшевиките, беше създадена преди 15 години от
най-последователните противници на извършената в страната контрареволюция.
ВКПБ беше създадена първа след забраната на КПСС, и открито се обяви в самия
разгар на политическата реакция за строга преданост към марксизма-ленинизма,
високо издигайки знамето на Ленин – Сталин. В същото време,когато свилата
опашката си партийна номенклатура, като Зюганов, мълчаливо наблюдаваше по
телевизията набиращата обороти антикомунистическа истерия, болшевиките провеждаха
активна пропагандистка и агитационна работа за разобличаване на пръстъпните
замисли на буржоазните „перестройчици” с всички достъпни средства. Днес
всички тези епигони на горбачовската КПСС, номенклатурата от различни равнища,
се настаниха в псевдокомунистическите партии, играейки парламентарни игри
по правилата на ограничената буржоазна демокрация, и замъгляват главите
на трудещите се с вмирисаните обещания на западните социалдемократи; те
са опортюнисти и най-зли врагове на революцията. Ние водихме и ще водим
борба против тях, тъй като по същество те се явяват неотнимаема част от
буржоазния контрареволюционен режим.
Ние сме на 15 години. Настроени сме за продължителна и безкомпромисна борба.
На раменете си носим години на надежди и рутинна работа, смъртта на другарите
и малките победи посредством протестните акции. И още – огромен опит на
борба в условията на засилващи се политически репресии, и запазване в боевете
високото звание член на болшевишката партия!
Времето, когато свободното развитие на всеки член на обществото ще стане
условие за свободното развитие на всички, когато разпределението на материалните
блага ще се извършва според труда, а не според капитала, и когато резултатите
от труда ще престанат да бъдат средство за поробване на човека от човека,
това време ще дойде.
И ние го приближаваме с всички сили. На нас се падна великата мисия да сложим
край на наемното робство. Ние ще унищожим наемното робство!
Успех в борбата, другари!
София, 03.05.2007г.
Превел от руски : Евгени Стоянов.