XV-та Европейска среща за солидарност с Куба

- За какво ли още са ме лъгали? Този въпрос си задавали често американските студенти, които се връщали от Куба и поддържали обратна връзка преди администрацията на Буш окончателно да спусне желязната завеса на половинвековна блокада срещу Острова на свободата, разказа Алейда Гевара, дъщеря на легендарния „Че“, при посещението си в България. Тя, заедно с делегати от над 30 страни, пристигна в София за „XV Европейска среща за солидарност с Куба“, която се проведе в рамките на два дни в парк-хотел Москва в средата на май.

Единствената извъневропейска делегация, естествено, бе кубинската, предвождана от директора на Института за приятелство между народите (ИКАP) Кения Серано, чиято реч откри форума и предизвика бурни аплодисменти. Тя не пропусна да сравни блокадата над родината й с продължаващата окупация в Палестина и морската блокада на Газа, както и да подчертае, че утвърдени терористи като Орландо Бош и Луис Посада живеят в пълно спокойствие под шапката на Съединените щати.

Марианхелика Касула от базираната в Швейцария европейска медицинска организация „МедиКуба – Европа“ обясни усилията на медиците за пробиване на блокадата. Те са концентрирани предимно в научнотехническата дейност, целяща разработването на генерични лекарства, които да заобикалят международните патенти на големите западни компании. Задачата е това да доведе до производството на евтини и достъпни лекарства не просто за Куба, но и за бедните страни от Третия свят, които не могат да си ги позволят на диктуваните от Севера цени.

През тежкия период след ураганите от 2008г. организацията развила широка кампания за набирането на помощи, които да подпомогнат здравната система предвид финансовите проблеми на страната, свързани с високата цена на петрола по това време и ниските цени на никела – главен експорт на Куба след загубите на захарните пазари в началото на 90-те.
Доктор Касула обясни на делегатите защо свързващата медици от 11 страни организация избира да помага именно на Куба, а не на някоя наистина бедна страна. На първо място, тя изтъкна безпрецедентния хуманен ангажимент на тамошната здравна система. За разлика от други страни, където здравеопазването не е човешко право, а пазар и фармацевтичните компании определят кой да живее, в Куба всички са допуснати до него без никаква дискриминация. Липсват пазарните ограничения, които превръщат жизненоважни услуги в недостъпен за големи обществени групи лукс дори и в някои богати страни като Съединените щати. Изборът на организацията е такъв и в отговор на незаконната блокада и медийната агресия, но предимно защото Куба праща квалифицирани медици в страни от Третия свят и обучава (обикновено безплатно) чужди студенти. Факт е, че действителността често надхвърля мечтите – завърши речта си с думите на Фидел Кастро – Вече не ни е страх, че може да не постигнем това, за което се борихме.

Кратко видеообръщение от директорът на Cubainformacion TV представи медията, която се опитва от 2007г. насам да представя непредубедена гледна точна за събитията в страната чрез радио, вестник и онлайн излъчвания.

Встъпителните изказвания продължиха с международен революционен поздрав от Раул Мартинес от Испания. Той призова участниците да реагират пред лъжите на медийните консорциуми и монополи, който определи като машини за манипулация. Необходимо е да създадем собствени механизми за разпространение на информация, идващи от хората и в противовес на силните на деня. Най-добрия начин да го кажем – завърши той с думите на Хосе Марти - е да го направим.

Къдринка Къдринова, зам.-главен редактор на сп.Тема и председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България (СИЖБ) заяви, че сред колегите й има много, които искат да представят коректна информация както за събитията Куба, така и за всички процеси по света. Тя обеща на сайта на сдружението да разобличават лъжите там, където се противопоставят империалистическите интереси с тези на обикновените хора.

Конференцията продължи с излъчване на половинчасовия филм на Bernie Dwyer – „The Day Diplomacy Died“[Денят, в който дипломацията умря], което беше едно от първите показвания на лентата (заедно с прожекция в Дъблин). Представен в София от самата режисьорка, документалния филм показва историята на кубинци, пожертвали години от личния си живот, за да се внедрят в групировките, който службите на Съединените щати създават в страната. Ирландската продукция обръща внимание и на развитието на отношенията между Куба и най-могъщата държава след ВСВ в контекста на вече половинвековното революционно движение на острова. Скоро след падането на режима на Батиста от ЦРУ откриват, че скромните потребности на кубинците, свеждащи се повече до свобода, отколкото богатство, не спомагат за организиране на опозиция на новото правителство, затова такава трябва да бъде създадена чрез външна намеса – финансова и организационна.

Bernie Dwyer определи филма си като част от борбата срещу медийния тероризъм и описа опасностите от разпространението на пропагандна информация – думите са нещо по-страшно от война, това е медийна война.

На срещата присъстваше и Елизабет Палмейро, една от съпругите на Петимата, които не са допускани на територията на Съединените щати, за да се срещнат с несправедливо арестуваните кубинци. Няма да дочакаме справедливост – заяви тя, но помоли участниците да продължат разяснителната кампания относно политическите присъди на Петимата. Нейната надежда е Обама да бъде повлиян от кампанията подета от осем нобелови лауреати, както хилядите американци, които вече са заявили подкрепата си в протести и петиции. Има хора, които защитават идеите на Джеферсън и Линкълн в Съединените щати, завърши г-жа Палмейро и призова за увеличаване на солидарността, за повече писма до Обама, подкрепа от известни писатели, журналисти общественици.

Лудостта е навлязла напълно в XXI-ви век – заяви представител на Асоциацията за приятелство „България – Куба” и даде старт на изказванията на делегатите от различни страни, които да разяснят усилията си в цяла Европа за подобряване на отношенията на континента с карибската страна. От Норвегия подобно на почти всички представители се оплакаха от предубедеността на медиите. В една от най-богатите и развити страни в света има само един вестник, който предава сравнително достоверна информация. Водим война с фалшификацията и търсим разнообразни източници. Правителството в скандинавската страна е червено-зелено – социалисти, леви социалисти и зелени. Благодарение на това, както и на факта, че страната не е част от ЕС и води самостоятелна политика, властите отпускат помощ от 5млн.крони след опустошителните урагани, а министър Ерик Солхайм от левите социалисти посетил лично Куба с цел задълбочаване на контактите. Подписано е споразумение за нормализиране на отношенията, което позволява правителствените институции да контактуват директно помежду си и да извършват съвместна дейност. Норвегия, която през 2010г. беше обявена за 6-та година поред за най-добрата страна за живеене в света от ООН, ще продължи да помага на Куба – финансово и със специалисти. Докладът завърши с констатация, която много народи биха искали да могат да направят – ще бъде трудно на Норвегия да продължи да живее по американските правила. Огромните природни ресурси дават на страната възможност да проявява политическа самостоятелност, а благодарение на лявото правителство тя е най-големия донор на хуманитерна помощ в света, отделяйки над 1% от БВП за бедни страни.

В доклада от Дания акцентът падна на провелия се там световен екологичен форум, който не можа да приеме документ, актуализиращ Протокола от Киото. За разлика от срещата на лидерите на държавите, паралелният алтернативен форум за климата, организиран от доброволци и еколози, не се провалил. На 4 различни конференции е обсъдена революцията в кубинската енергетика и земеделие като за целта са поканени експерти от страната. Прожектиран е филмът „The Green Revolution in Cuba“, който показва как икономическата блокада и загубата на износа към Съветския съюз водят до ориентиране на агрономите към биологични методи за отглеждане, инженерите към устойчива енергетика, фармацевтите към природни медицински продукти. В резултат, само две десетилетия по-късно около 80% от земеделието там е органично.

Френските делегати се обърнаха с поздрав към България за организацията на такова събитие, докато западните демокрации се опитват да накарат хората да плащат за икономическата криза. Оттам се обявиха против общата политика на ЕС към Куба и подчертаха нелогичността на това мирна страна, която провежда хуманитарни медицински операции по целия свят да е включена в списък на поддръжниците на тероризма. Още повече, че редовно получава атаки от базирани в Маями терористични организации, които Съединените щати открито насърчават, а за 50-те години агресия от север равносметката е 3500 жертви и много други ранени и отровени с химическо оръжие, включително американци.
Лудвих Сонда подчерта, че всички правителства в Чехия след Перестройката са антикомунистически и реакционни в същността си, а във външен план – особено агресивни към държави, които са обявени за „недемократични“. В това число влиза финансова помощ към псевдохуманитарни организации на внедрени в Куба агенти. Организацията за приятелство с Куба има клонове във всички 30 провинции и провежда протести, включително пред американското посолство. Всички вестници в Чехия с изключение на комунистическия са в чужди ръце, а същото важи и за телевизиите освен двете държавни, които са обект на правителствено вмешателство. Въпреки скромния социален произход на членовете на организацията, там успели да съберат 23 хил. евро за възстановяване на Куба след разрушенията през 2008г.

От Португалия се похвалиха с театрална постановка за Петимата в университета в Коимбра, която след третия й сезон е позната в цялата страна, а и в Европа. Казахстан подчерта нуждата да се насърчава здравната и образователна системи на Куба, чиито медици единствени достигат до най-тъмните кътчета на черния континент. Мнозина хора по света не са виждали други медици през живота си, освен кубински доброволци на мисия в страната им.

Андрей Женовал от Италия изрази съжаление, че на Куба не прощават за това, че изнася идеи, демокрация и медици вместо оръжия, война и експлоатация. По проблема с Петимата в Апенините тече национална кампания, която цели запознаването на повече хора с незавидната съдба на затворниците, но също включва седящи демонстраци, проведени пред сграда на националната телевизия в Рим, на Кориере делла Серра в Милано, както и международен протест в Брюксел. В Швеция пък пробиват медийната обсада – разказа Ваня Рамирес – като действат в публичното пространство, правейки походи с раздаване на флаери в градовете. Турските представители съобщиха за протест със 7000 души в подкрепа на Куба в Истанбул, както и за голям концерт с известни изпълнители, събиращ средства за подпомагане на страната след ураганите.

Раул Мартинес обясни смисъла на ежегодния „керван“, тръгващ от Каталония и обикалящ туристическите курорти. Така посланието на испанската организация достига до гостите на една от най-посещаваните страни в света. Той не пропусна да изтъкне, че за империализма демокрация означава Гуантанамо, преврат в Хондурас и затвор за Мандела, който сам споделя, че кубинската революция винаги е била източник на вдъхновение за всички свободолюбиви хора. Австрийският делегат припомни 4-мата убити кубинци в концентрационния лагер в Мадхаузен, където са били изпратени в резултат от участието им в интернационалните доброволни отряди за подкрепа на републиканците във войната в Испания. Той ги обяви за едни от първите начинатели на революцията, която Кастро нарече – за скромните от скромните в името на скромните.

Гърците всеки ден се противопоставят на опитите на властите там да прехвърлят тежестта на кризата върху обикновените хора. Въпреки това, техните организации за солидарност не пропускат винаги да изискат среща с представители на външно министерство, когато се обсъждат отношенията на ЕС с Куба. Представител от Англия сподели, че Куба далеч не е съвършена, но усилията й заслужават подкрепа предвид факта, че живее в много голям контраст с всички страни в региона. Делегат от втора португалска организация сподели своя опит и проблемите с медиите в страната, и предаде поздрав и подкрепа от дружество за солидарност в Западна Сахара – страна, окупирана от Мароко веднага след оттеглянето на испанските колониалисти през 1975г.

Втората белгийска делегация припомни, че ураганът Айк удари и Хаити преди 2 години, но слабата организация на европейските правителства за подпомагане на най-бедната държава на полукълбото я подтикнало да изпрати помощта си чрез кубинските лекари, които заминали за остров Испаньола, а 400 от тях продължили работа до самото земетресение през януари 2010 и първи оказали помощ на хаитяните. Втори делегат от Швеция - професионалният фотограф Мартин Остерлинг, както и гост от Румъния се похвалиха с разрастване на членовете на тамошните сдружения, а от Полша подчертаха целенасочената антикубинска пропаганда в частните медии и ултраконсервативния институт „Лех Валенса“.

Навярно единствената делегация, която изтъкна, че проявите й намират публичен отзвук и биват отразявани в медиите, бе руската. Там действат в сътрудничество с правителствена руско-кубинска комисия, която организира дни на културата в двете страни и други международни прояви. Дружеството за солидарност с Куба развива широка системна дейност, включително в комисиите на ООН и американската администрация. Вече 18 години поред от 1992 насам Общото събрание на ООН гласува резолюции, целящи да отменят блокадата на острова, като изпълнението им е блокирано от Съединените щати и Израел със спорадична подкрепа от трети страни – Албания през 94-та, Узбекистан 95-97-а, Палау от 2004-та насам. Известна опора на блокадата в асамблеята на общността оказват Микронезия и Маршалските острови, а през 92-ра дори Румъния гласува „за“, но по погрешка.

Германия, която беше единодушно избрана да организира следващата Европейска среща за солидарност през 2012г., настоя да се организират кампании за активно показване на позитивните страни на Куба, а не просто да се реагира от отбранителна позиция. Вторият ден на форума завърши с голям концерт, воден от Йорданка Христова в зала „Универсиада“, но преди това бе прочетена финална декларация и делегатите изслушаха речта на Алейда Гевара. Тя изрази учудването си от необичайната пасивност, с която народите в Европа приемат войните в Ирак, Афганистан и Палестина, където техните страни участват косвено или директно. Сподели своите високи очаквания и надежди, които имала към новоизбрания американски президент Барак Обама, преди той да разпореди разгръщането на войската си в Колумбия – акт на агресия, който според мнозина може да стартира надпревара във въоръжаването в региона и да спусне нова „желязна завеса“ между покровителстваните от севера страни и народите, които желаят своята самостоятелност. Името на дъщерята на Ернесто Гевара пробива информационната завеса, което е причина за нейното участие в такъв форум. Тя използва медийното внимание, за да казва истината за Куба, за да говори за всичко това, което пазарните медии изопачават.

Лесно е да си революционер в Куба, трудно е за вас, които се борите по света.

Другият (1 януари 1959)

Ние, оцелелите,
на кого дължим нашето оцеляване?
Кой умря вместо мене в затвора за роби?
Кой получи моя куршум,
отредения за мене – в своето сърце?
Над кой мъртвец живея аз,
чии кости останаха в моя скелет,
чии изтръгнати очи блестят
в сегашния поглед на моето лице?
И ръката, не негова вече,
но още не моя – чия е ръката,
която пише окъртени думи
там, където него го няма-
в оцелелия живот?

от Роберто Фернандес Ретамар

Ето интервютата, които Алейда Гевара даде за български медии:

„Алейда Гевара: Обичта е най-универсалното у Че“ от К.Къдринова, сп.Тема, http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=608&aid=14475

„Че Гевара не е търговска марка“ от Владислав Пунчев, в.Стандарт, http://www.standartnews.com/interviews/details/id/665/Че-Гевара-не-е-търговска-марка

„Баща ми винаги е вярвал, че солидарността крепи един народ“ от Лилия Томова, в.Дума, http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9331&g=В¤

„Че сваляше униформата и играеше с мен и брат ми“ от Диана Тенчева, в.Труд, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=480515

http://bgprolet.wordpress.com/2010/06/30/xv-encuento-europeo-de-solidaridad-con-cuba/

 

начало