ДЕСЕТ ГОДИНИ БОЛИВАРСКА РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА
Изказване на Н.Пр.Рафаел Анхел Барето Кастийо – извънреден и пълномощен посланик на Боливарска република Венецуела в Република България
Преди
десет години за президент на Венецуела бе избран Ел Команданте Уго Чавес
Фриас и оттогава той започна цялостна трансформация на страната. Неговата
основна цел бе да подобри жизнения стандарт на 70% от венецуелското население,
което дотогава живееше под прага на социалната бедност. Днес сме тук, по
повод на тази 10 годишнина, за да отбележим и обобщим реализираните в страната
реформи.
Президентът Уго Чавес е обичан от своя народ, избран демократично с мнозинство от над 60%. Той е президент, който може да се гордее, че е постигнал победа в три президентски избора. Най-известните международни институции приветстваха прозрачността на тези избори. Тази популярност на президента се обяснява с изключителните икономически и социални реформи. Въпреки това, постигането им не бе толкова лесно. Той бе мишена при опита за преврат през април 2002г., организиран от Вашингтон, но бе освободен благодарение на изключителната мобилизация на народа. След това, през 2003г., Чавес трябваше да се изправи пред саботажа, организиран от петролния сектор, в резултат на което загубите за икономиката възлязоха на стойност 10 милиарда долара; страната все още е изправена пред много опити за дестабилизация и заплахи за масови убийства.
Национализация
През 2003г. Боливарското правителството успя да си възвърне контрола над държавното предприятие „Petroleos de Venezuela” (PDVSA), дотогава в ръцете на олигархията, както и контрола над енергийните ресурси чрез национализиране на петрола. Към днешна дата, PDVSA има около 60% участие в новите смесени предприятия. Освен това, през май 2007г. започна национализация на добива на петрол по поречието на река Ориноко, високо печеливш бизнес; тук се намират и едни от най-големите световни запаси от този продукт. Различните данъчни реформи и концесии предизвикаха радикална промяна и важни печалби за страната, които се използват за финансиране на социалните програми
Боливарското правителство започна също така процес на национализация на електрическите и телекомуникационните компании. които бяха монополисти и зависеха до голяма степен от американски капитали.
В селскостопанския сектор Боливарската революция национализира почти два милиона хектара, което представлява 28% от обработваемата земя във Венецуела. Целта е да се развива селското стопанство и ла се задоволят нуждите чрез самоизхранване на базата на стратегически проекти: създаването на кооперации, раздаване на земя на селяните и на средства за нейното обработване.
Истинска социална революция
Изброените национализации и реализираните промени генерираха значителни приходи, които позволиха провеждането на истинска социална революция, която пожъна изключителни резултати, благодарение на прилагането на много програми ориентирани към бедните. Създаден бе специален фонд за финансиране на тези програми, наречен FONDEN, чрез който се цели намаляване на процента на бедност и на безработицата до минимум, намаляване на индекса на неравенство между богати и бедни, увеличаването на социалните добавки за пенсионерите и в крайна сметка, увеличаване на социалните разходи като цяло.
Изключително важно бе осигуряването на всеобщ достъп до образование и така успяхме да ликвидираме неграмотността и подсигурим получаването на основно образование за цялото население. Регистриран бе и повишен брой млади хора, желаещи да продължат висше образование. В общ план, образованието като цяло достигна високо равнище.
В сектора на здравеопазването бе създадена Националната система за обществено здраве, с цел да се осигури свободния достъп до медицински грижи. Тази задача бе реализирана чрез създаване на така наречената програма „Вътре в квартала”. Детската смъртност спадна до по-малко от десет на хиляда родени.
Създаде се Програма „Чудо” в сътрудничество с Република Куба, чрез която се осъществяват безплатни операции на бедни латиноамериканци, страдащи от очни заболявания.
За да се отстранят проблемите с недохранването, Боливарското правителство започна мисия „Изхранване” чрез отварянето на магазини за хранителни стоки, наречени „Меркал”, чиито стоки са субсидирани от държавата с 30%.
Достъпът до питейна вода се увеличи от 80% през 1998г. на 92% през 2007г., като по този начин са постигнати целите на хилядолетието за развитие, определени от ООН.
Минималната месечна работна заплата нарасна от $ 118 USD през 1998г. до $ 286 USD през 2008г., като стана най-високата в Латинска Америка. Много възрастни граждани получават социални помощи, макар че не са работили, както и беззащитни жени, инвалиди, домакини. Освен това, считано от 2010г., работното време ще се намали до 6 часа дневно или 36 часа седмично, без да се намаляват заплатите.
Що се отнася до жилищното настаняване, предприета бе политика за масово строителство на нови жилища за народните маси, стартира и политика за микрокредитиране.
Към днешна дата, благодарение на тази социална революция, Венецуела се присъедини към списъка от 70 страни с висока степен на социално развитие.
Международна солидарност
С решение на Президента Уго Чавес, Венецуела се оттегли от Световната банка и МВФ, като предсрочно погаси дълговете си. Едновременно разшири своята подкрепа към други американски народи, създавайки АЛБА (Боливарска алтернатива за Америките) и Банко дел Сур, чиято цел е да насърчават регионалната икономическа интеграция. Дори и най-бедните американци от САЩ се възползват от алтруистичната политика на Венецуела получавайки гориво на преференциални цени.
Венецуела е нагледен пример за това, как една революционна политика бързо може да доведе до драстично намаляване на бедността и подобряване на благосъстоянието на своя народ, ако тя има необходимата политическа воля за това и желание да се разпределят по най- добър начин националните богатства с цел решаване на проблемите на най-нуждаещите се. Сега, когато безпрецедентната финансова криза разрушава световната икономика, Венецуела е износител на алтернативни предложения за това как да се борим с нея. Ето защо, ние трябва да поддържаме нашата революционна линия, начело с Президента Уго Чавес Фриас. Благодаря!
София, 2 февруари 2009г.